Българите въвеждат двойната дестилация и правят първия износ на розово масло


Българите въвеждат двойната дестилация и правят първия износ на розово масло
Снимки: zakazanlak.bg и интернет
04 Юни 2020, Четвъртък


Още през 1895-1898 г. казанлъчани започват да издават картички, свързани с розобера, с текстове „Елате в Казанлък на розовата седмица”

Автор: Десант

166 компонента има българското розово масло, то няма повторяемост в света, казва дългогодишният изследовател на розопроизводството у нас, историкът д-р Косьо Зарев. И добавя – българите въвеждат двойната дестилация и правят първия износ на течното злато, а казанлъшки розотърговци завладяват и европейския, и американския пазар.

Още през 1895-1898 г. казанлъчани започват да издават картички, свързани с розобера, с текстове „Елате в Казанлък на розовата седмица”. През 1903 г. в Казанлък става първият празник на розата.

Защо тук? Защото има тотално развитие на занаятите в края на XIX и началото на ХХ век. На базата на розопроизводството Казанлък държи първо място. Изявени културни дейци и Общината организират и първия празник на красотата и милосърдието през 1903 г.

В Карлово правят първия празник през 1906 г., като вземат за основа честванията на Васил Левски. Към 1912-1913 г. празниците продължават да се провеждат и в двата града.

Един местен патриот от Карлово обаче казва защо Казанлък ще е първи, когато ние сме преди него, но казанлъчани дипломатично отговарят, че розата идва първо в нашия регион, че сме дали розопроизводството, но не претендираме, че сме единствени, и че Долината е от Клисура до Твърдица и в нея влизат и Казанлък, и Карлово.

През 1936 г. Чудомир възражда празника в нов стил, прави се специална розова седмица, дори въвеждат томбола с награди.

В предвоенните 1938-1939 г. се стига до упадък на розопроизводството. Германия поставя въпроса да произвеждаме ягодов пул и картофи за немската армия. За 3-4 години хиляди декари рози са изкоренени, десетки хиляди левове са изплатени за изкореняването в периода 1939-1942 г.

Какъв празник да се прави?! През 1990 г. започна възраждането на розопроизводството, което в исторически план показва редуване на апогей и перигей.


д-р Косьо Зарев

Д-р Косьо Зарев е посветил над 50 години от своя житейски и професионален път на маслодайната роза. На 23 години започва работа в музей „Искра” като етнограф, където се заражда неговият интерес към розата и розопроизводството. Защитава докторска дисертация на тема „Розопроизводството в България 17 - 20 век”. От 1992 до 2012 г. е директор на ИМ „Искра” – Казанлък. Консултант е на експозицията в новия Музей на розата.

Автор е на книгите „История на българското розопроизводство“, „Българското розопроизводство и българската култура“ и „Празникът на розата в България“. Издава и три книги за Васил Левски в Казанлъшкия край и Долината.


Цялото интервю с д-р Косьо Зарев, в което той споделя любопитни факти за Пътя на маслодайната роза и за българските розотърговски фамилии, завладели света с благоуханното течно злато, четете в Брой 233 на вестник „Трибуна Арсенал“.

Със съкращения от zakazanlak.bg


В категории: История , Добри Вести

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки