Уточняват лобното място на Христо Ботев четвърт век след прострелването му


Уточняват лобното място на Христо Ботев четвърт век след прострелването му
02 Юни 2020, Вторник


Вдигат паметник на Околчица, защото това място било „по-видно, по-лично и по-достъпно" 

Автор: Диана Славчева

През годините лобното място на Христо Ботев е уточнявано нееднократно от най-различни изследователи и комисии. Версията, че е загинал на връх Вола е лансирана от първия биограф на поета революционер – Захари Стоянов. Но тя така и не намира потвърждение впоследствие.

Най-ранния опит да се установи точно къде куршумът е пронизал войводата, е осъществен в началото на септември 1900 г. от една врачанска туристическа група. Тя е предвождана от Ботевия четник Стефанаки Савов, който е родом от Враца.

Според тях, Ботев е убит на Клена, но въпреки че Сафов твърди, че е видял къде и как е паднал войводата, така и не могат да локализират точно мястото.

Първият официален опит то да бъде намерено е на комисия, съставена от деветима Ботеви четници и осем други човека, предимно врачани.

На 20 май 1901 г., след като проучват местността, те стигат до заключението, че „главното сражение е станало не на Вола, както се твърдяло до тогава, а на върховете Околчица, Камара, Клена и Голата могила (наричана още Купена). Там, в сражение на местността Камара, на не точно определено място е паднал Христо Ботев“.

Въпреки това обаче, комисията решава паметник на Ботевата чета да се вдигне не на Камарата, а на Околчица, тъй като това място било по-видно, по-лично, по-достъпно и все пак близо до последното сражение.



Както се отбелязва в изданието „Лобното място на Христо Ботев“ от 1954 г. на някогашното самостоятелно звено в системата на Българската академия на науките – Института „Христо Ботев“ (днес секция „Българите, Османската империя и Европа“ към Института за исторически изследвания при БАН), този опит е направен най-близо по време до историческите събития, макар от Ботевата смърт вече да са изминали 25 години.

Все пак в него вземат участие най-много от оцелелите четници, „които не са се повлияли от господстващото тогава твърдение“. Те все още добре си спомнят местата, където се е водело последното сражение. И посочват, че на Вола всъщност са били разположени турските позиции, които са се разпростирали в полукръг до северния връх на Околчица. А четата заемала полугръг от изток към юг по Канарата, Клена, Голата могила (Купена, някъде споменаван и като Голямата могила) и Околчица.

Имената на местностите и върховете разкриват местни жители на селата Паволче и Челопек, които участват в обследването на комисията. Дотогава четниците не са знаели как се наричат тези места. Самият Захари Стоянов ги описва като „два остри върха“, „отсрещното усое“, „венец от камънаци“, местност, която не е „нито поляна, нито гора“ и прочее безтопонимни обяснения.

През годините следват още няколко комисии и в крайна сметка от Института „Христо Ботев“ при БАН обобщават, че войводата е паднал убит на 20 май (1 юни нов стил) привечер, по здрач, на връх Камарата, над падината Йолковица.



Любопитното е, че през 1954 г. в свой протокол комисия на Българската академия на науките препоръчва „официалното честване на смъртта на Хр. Ботев да става на 1 юни, която дата съответствува на 20 май ст. ст.“

Защо честването и до днес се прави на 2 юни, никъде не се намира обяснение. Летописите припомнят само, че за първи път почитането на Ботевата и на четата му памет се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловдив. А на 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

„Когато е въведен григорианският календар, отбелязването е започнало с изместване на 13 дни. Правилното е датите преди 1900 година да се коригират с 12 дни. Така отбелязването на 2 юни започва погрешно. И мога да добавя, че Христо Ботев не е роден на 6 януари, а на Коледа и се казва Христо, защото е кръстен на Христос. Ако беше роден на 6 януари, той щеше да се казва Йордан" - коментира пред Грамофона нюз бургаският изследовател на историческото ни минало - художникът Митко Иванов.


В категории: История , Войни за освобождение

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Тюрк
15.08.2020 09:21:41
0
0
Българският народ има правото да знае истината за своите герои. Христо Ботев е живял творил и се е борил по свой начин,неразбран,приживе. Османлиите не са го убили. Убили са го онези които не са го разбирали,около него. А месец преди това когато му дадоха тесните ботуши на платения войвода отказал се в последния момент да води четата, той е разбрал че иде края .Пишете истината за Ботев, той го заслужава.
1
СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ - ВРАЦА
14.06.2020 09:56:15
1
0
ВЪЗПОМЕНАНИЕ - 14 юни 1923 г. – убит е Александър Стамболийски – ДА СВЕДЕМ ГЛАВИ.
Уважаеми Българи на този ден се отдава почит към Българския народен водач от БЗНС – Александър Стамболийски- Министър Председател на България избран от целокупния Български народ. Представям на Вас да прочетете, кой кога е убил Александър Стамболийски и неговия брат. Има двама убийци. Първия е Цар Борис трети – ОБЕДИНИТЕЛ, което не се осъществи, защото той е ако не тайния подбудител за убийството и свалянето му от власт, защото Стамболийски е имал идея да стане България – Република и поради това е насъскал военните за това пъклено дело. Второ, той е съучастник в убийството на законно избрания Български Министър Председател, защото признава „ФАШИСТКИЯ ПРЕВРАТ ОТ „9 ЮНИ“ и не защитава правителството на земеделците. Представям статии от Интернет да се запознаете с убийците на Българския народ:
-
ПЪРВОСТЕПЕННИ СВИДЕТЕЛСТВА ЗА УБИЙСТВОТО НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ
http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=749:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
-
https://www.pz-topnews.bg/wp-content/uploads/2020/06/BASA-950K-3-110-1-Aleksandar_Stamboliyski_in_Paris_1921_cropped.jpg
14 юни 1923 г. – убит е Александър Стамболийски
-
https://www.pz-topnews.bg/2020/06/14/14-%D1%8E%D0%BD%D0%B8-1923-%D0%B3-%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%82-%D0%B5-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA/
-
ПОКЛОН ПРЕД ДЕЛОТО НА АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИИСКИ, И ЗАГИНАЛИТЕ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКАТА КОНСТИТУЦИЯ ГЕРОЙ ОТ ЮНСКИТЕ И ЮЛСКИ ВЪЗТАНИЯ, СЕПТЕМВРИИСКОТО ВЪЗТАНИЕ 1923 ГОДИНИ И СТОТИЦИТЕ УБИТИ ЗЕМЕДЕЛЦИ И КОМУНИСТИ ОТ ЦАРСКИТЕ ХОРА … !
Стефанъ Д-ръ Димитровъ Чолаковъ
14 юни 2020 - http://www.stefan-tcholakov.eu/
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки