Навършват се 100 години от смъртта на генерал Стефан Паприков


Навършват се 100 години от смъртта на генерал Стефан Паприков
28 Май 2020, Четвъртък


Видният български военен и държавен деец, дипломат и политик, който подписва Независимостта на България, оставя трайна диря в новата ни политическа история

Автор: Атанас Коев

На 30 май се навършват 100 години от смъртта на Стефан Паприков – виден български военен и държавен деец, дипломат и политик, оставил трайна диря в новата ни политическа история. В особено важни за страната ни моменти той като министър с дейността си допринася в значителна степен за решаването на важни политически дела както във вътрешен, така и във външнополитически план.

Изявеният наш държавник е роден в Пирдоп на 12 април 1858 г. в патриотично българско семейство. През 1875 г. той става даскал в класното училище в Панагюрище и едва 18-годишен се включва в Априлското въстание. След неговия погром успява да се укрие и дочаква освобождението на България от турско робство.

Завършва Военното училище в София с първия му випуск, като е произведен в офицерски чин през 1879 г. Поради отличния му успех е изпратен веднага да следва в Генералщабната академия в Санкт Петербург. Завърнал се в родината си през 1884 г. Паприков се влива в редовете на младата и формираща се все още българска армия, отдавайки всичките си сили и знания за нейното укрепване и превръщането и в боеспособна сила.

След началото на Сръбско-българската война през 1885 г. младият офицер е назначен за началник-щаб на Западния корпус и като такъв се отличава със завидни оперативни умения да планира точно и своевременно действията на нашите войски. Проявява голяма съобразителност, храброст и смелост по време на отбраната на сливнишките позиции и след това в боевете при Пирот.

След края на войната застава на страната на Стефан Стамболов и участва в потушаването на проруския офицерски бунт през 1887 г. Заради тази му лоялност, когато търновският политик идва на власт, го назначава за началник на Военното училище в столицата, като този пост Паприков заема в периода 1887-1891 г. Под неговото ръководство излизат голям брой добре подготвени български офицери, като мнозина от тях достигат до висши военни длъжности и се изявяват като отлични командири в последвалите войни.

През 1891 г. той става началник на Административния отдел на армията, оставайки на този пост до 1895 г., когато е назначен за началник-щаб на българската армия. След като през 1899 г. на власт идва правителството на Димитър Греков, Паприков става военен министър, оставайки на този пост и в следващите няколко кабинета – на Тодор Иванчов, Рачо Петров, Петко Каравелов, както и в двете правителства на Стоян Данев.

В кабинета на Тодор Иванчов той е едновременно и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, а от 1904 г. до 1905 г. е инспектор на пехотата в българската войска.


Стефан Паприков постепенно е привлечен на дипломатическа работа във Външното ни министерство и през 1906 г. е изпратен за пълномощен министър на Княжество България в Русия. Две години по късно видният български военен се уволнява от армията с чин генерал-лейтенант, минавайки в запаса.

Той става член на Демократическата партия и когато тя идва на власт, е привлечен в кабинета на Александър Малинов за министър на външните дела и изповеданията. След обявяването на независимостта на България, на 22 септември 1908 г. Паприков води преговорите, свързани с международното признаване на този акт и ги довежда до успешен край.


Къщата на Стефан Паприков на столичната улица „Кракра" 16 (сега Българо-американска кредитна банка)

Видният български генерал, като човек с богат дипломатически опит, е изпратен отново за пълномощен министър на България в Русия през 1910 г., за да подготви почвата за предстоящата Балканска война и да спечели благоволението на руската империя. Като добър дипломат той успява добре да се справи с тези задачи и да положи основите на бъдещия Балкански съюз.

След началото на Балканската война 1912-1913 г. генерал Паприков е извикан в София и е изпратен в Белград като представител на българската главна квартира на армията ни в сръбската главна квартира. Впоследствие той е член на българската делегация при сключването на Лондонския мирен договор през 1913 г.

Когато избухва Първата световна война, видният пирдопчанин отново е призован за обществено-полезна дейност, ставайки председател на Дружеството за подпомагане на войнишките семейства.  Като такъв той развива твърде активна дейност в тази насока. Като член на Демократическата партия той е избран за деепутат в 17 Обикновено народно събрание, в периода 1914-1919 г.

Стефан Паприков умира в София на 30 май 1920 г., покрусен от националната катастрофа сполетяла страната ни, като е погребан с необходимите почести и уважение заради заслугите му към България.

Той ни оставя няколко съчинения, свързани с военните дела и Сръбско-българската война, като сред тях се открояват: „Записки по военна администрация“, „Сборник на приказите, указите и циркулярите по военното ведомство“, „Кратък учебник по военна администрация“, „Военна администрация. Военно домакинство.“, „Гургулят-Брезник, Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885 година“ и др.

Бележка на редакцията: Сред потомците на генерала е българската Майка Тереза Донка Паприкова,  основателка на фондация „Хоспис Милосърдие“ (в периода 1989 – 1994 г. – дом „Майка Тереза“), която развива активна хуманитарна дейност в годините на прехода. Днес мисията й продължава нейната дъщеря Зоя Паприкова.


В категории: Новини , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки