В том V от поредицата си „Славянската православна цивилизация" проф. д.ф.н. Анчо Калоянов се спира на възкръсналия Велики Преслав
Автор: Десант
В понеделник, 2 март, от 18 ч. в Историческия музей в Русе ще гостува проф. д.ф.н. Анчо Калоянов. Той ще представи том V от поредицата си „Славянската православна цивилизация (Възкръсналият Велики Преслав (1037-1185) и възвърнатото царство на цар Иван Асен II (1241-1308)“.
В изданието е направен нов прочит на гръцките извори за българската история от средата на X до началото на XIV век.
По поведението на етнонимите във византийската летописна традиция от XI-XII в. е установена целенасочена замяна на „българи“ с „мизи“, „скити“, „печенеги“ и „власи“ при обитателите на тема Паристрион (военноадминистративна единица, която обхваща територията между Дунав и Стара планина по време на византийската власт), за да бъде премълчан самостоятелен политически субект, с който Константинопол е в договорни отношения от 1037 до 1185 г. – възкръсналият Велики Преслав.
Липсващият Запад на Византия, възвърнала през 1261 г. Константинопол, е компенсиран от Георги Акрополит, Теодор Скутариот и Георги Пахимер с историографска събитийност, чрез която „на книга“ са присвоили половината от българските земи в царството на цар Иван Асен II.
Завоеванията на Йоан Дука Ватаци и на Теодор Ласкарис, потвърдени с договорите от 1246 и 1256 г., са съчинени, превратно са представени българите и техните царе Константин Асен Тих, Георги Тертер и Теодор Светослав, но до 1308 г.
Премълчаването на възкръсналия Велики Преслав през XI-XII в. и съчиненото завоюване на Запада през XIII в. са институционално постановени и оправдани с летописния разказ за покръстването при княз Борис. Системната подмяна на византийските летописи от средата на Х в. до началото на ХIV в. на истинската събитийност със съчинена е останала незабелязана в българската историография през ХХ в.
„Поредицата „Славянската православна цивилизация“ на проф. Анчо Калоянов е възможност за българските изследователи от различни медиевистични профили да съгласуват редица свои частни евристични решения с една по-обхватна и заслужаваща доверие концепция. За това се иска научна смелост и добросъвестност, която, без да разрушава естествения респект пред научната традиция, ще подложи на разумна и прагматична преоценка историческата стойност на достъпните историографски текстове, за да преосмисли позициите на българския интелектуален елит като отговорен не само пред своя народ, но и пред всички православни славяни.“ – коментира проф. Тодор Моллов от Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“.
