Храната, която се отглежда в земята, на която сме родени, е най-добра за нашия организъм
Автор: Дина Харизанова
Нашенските аналози на шумно рекламираните вносни суперхрани, които завладяха в последните години българските магазини за био продукти, имат не по-малко полезни качества, а и са по-достъпни за сънародниците ни.
Диетолози и лекари отдавна се опитват да обърнат вниманието на масовия потребител върху факта, че храната, която се отглежда в земята, на която сме родени, е най-добра за нашия организъм.
Географската ширина определя продуктите, които е добре да ядем и които ще са от полза за нашето здраве и хармонично физическо развитие.
За всеки народ месната храна е от особено значение, защото съдържа точните елементи, минерали и витамини, необходими за всеки човек, роден в определен географски район. Влиянието на климата, сезоните, съставът на почвата и водата, начинът на отглеждане на дадена култура са факторите, които определят важността й за хората, населяващи дадена територия.
Още преди 2400 години Хипократ е изтъкнал: „Употребата за храна на всички растения, които растат в страната, където човек живее, е най-добрият залог, че организмът ще получи всички необходими му минерали".
При употребата на продукти, отгледани в далечни страни, в организма възниква микрострес, който води до слабо забележимо нарушение на обмяната на веществата, но при постоянната им употреба може да се стигне и до заболяване.
Много общности по света избират да се хранят единствено с плодовете на тяхната родна земя. По този начин те не само насърчават месното земеделие, но са убедени, че организмът е пригоден да усвои безпроблемно именно отгледаните на местна почва продукти, за разлика от онези, които са внесени от далечни страни.
Съществува дори движение, което пропагандира консумацията на храна, която е местно, локално производство – локаворизъм.
Ето кои нашенски суперхрани можем да използваме вместо вносните:
Шипки = годжи бери
Годжи берито е скъпо и се намира трудно, основно в специализираните магазини. То съдържа 20 мг витамин С в 100 г плод, в плодовете на шипката той е 200 мг, както и почти всички останали витамини — Р, В, Е, К и каротин.
Шипковата отвара е полезна при анемия, маточни кръвотечения, камъни в бъбреците, пневмония и други инфекциозни заболявания.
Просо = киноа
Двете култури, освен че си приличат чисто визуално, се доближават и по съдържанието на фибри и белтъчини. Цената на едните зрънца обаче и почти космическа в сравнение с тази на другите.
В полза на родното просо, което е култивирано по нашите земи преди повече от хиляда години, е и съдържанието на силиций в него – то е абсолютният първенец сред всички познати житни култури.
Тученица, коприва, див чесън = спирулина
У нас дълги години тученицата е смятана за плевел, а бабите ни на село щедро гощаваха кокошките с нея. Тя обаче съдържа три пъти повече омега мастни киселини и витамин С, в сравнение с цитрусовите плодове, например.
Мнозина се доверяват на скъпоценния плевел при проблеми със зрението и за регулиране нивата на кръвната захар.
Тученицата расте почти навсякъде от ранна пролет до есента и като всеки плевел не се нуждае от поливане и копане. Тя е достоен съперник на дивия лапад и спанака и е прекрасна за салати в суров вид.
В списъка със зелени суперхрани се нарежда и дивия чесън или както още е известен – левурда. Неговият сок има силно антимикробно действие, понижава нивата на холестерола, действа разширяващо на кръвоносните съдове и така предпазва сърдечно-съдовата система. Освен полезен, дивият чесън е много вкусен, той е перфектна добавка към супи, салати и всякакви ястия.
Копривата е истински зелен доктор, наред с богатството от хранителни вещества и витамини, тя съдържа калий, желязо и цинк.
Нар = акай бери
Лилавите бразилски плодчета безспорно са красиви и изкушаващи, толкова, че често сме склонни да преглътнем храбро високата им цена, най-вече заради мощните им антиоксидантни свойства. Но, оказва се, и те имат нашенски аналог в лицето на нара. Прясно изцеденият сок от нар, според диетолозите, е сигурно средство да се спре атеросклерозата. В миналото лечителите са го използвали против треска, скорбут, туберкулоза, възпаление на бъбреците. Сокът от нар има силно противовъзпалително, антисептично и обезболяващо действие. Мощен антиоксидант.
Рожкови = стевия
В последните години стевията се отглежда у нас, но в сравнение с рожковите все още се среща по-рядко. В миналото добре изсушените шушулки на дървото са се стривали на фин прах, който се е използвал за подслаждане, преди да се появят захарната тръстика и захарното цвекло. Освен подслаждащи свойства кафявите шушулки имат и отлични лечебни свойства. В миналото са го използвали против диария, при стомашни болки и храносмилателни разстройства. Растението помага също при гадене и повръщане.
Пчелен прашец = корен от мака
Мака или познатия още като перуанският женшен корен е една от най-модерните хранителни добавки, която се предлага на биопазара напоследък. За него се твърди, че повишава физическата издръжливост до такава степен, че фитнес маняците могат да забравят за анаболите.
Полезен за целия организъм, панацея за всякакви болежки, хроничната умора и дори хармонизиращ хормоналния баланс, коренът от мака е богат на калий, калций, йод и магнезий. В сравнение с него пчелният прашец обаче, освен че съдържа абсолютно същите вещества, съдържа и всички останали полезни за организма химични елементи, витамини и минерали и има повече аминокиселини и протеини, отколкото в млечните и месните продукти.
Бакла = японска соя
Малките зелени бобчета на японската соя са богати на фибри и се препоръчват при диети и проблеми с щитовидната жлеза.
Със същите качества се слави и баклата, която съдържа голямо количество белтъчини, а това я прави успешен заместител на месото. Баклата има и тонизиращо действие, сравнимо с това на кафето.
