Иван Селимински поискал от турския султан в църквите да се служи на български език


Иван Селимински поискал от турския султан в църквите да се служи на български език
Паметника на Иван Селимински в родния му Сливен
23 Декември 2019, Понеделник


На 24 декември се навършват 220 години от рождението на видния български възрожденец, обществен деец, учен и лекар

Автор: Атанас Коев

Иван Селимински е изявен български възрожденец - обществен деец, учен и лекар. Той е виден участник в просветното движение, църковно-националните и революционните борби на народа ни. На 24 декември се навършват 220 години от неговото рождение.

Големият наш възрожденец е роден на тази дата през 1799 г. в Сливен, в семейството на богат търговец. Първоначално учи в родния си град, където завършва килийно училище.

Едва 14-годишен пътува със своите родители до Йерусалим. Гимназиално образование получава в град Кидония, Мала Азия, в тамошното гръцко училище, където юношата се включва активно в гръцките тайни революционни организации на освободителното движение Фелики етерия, като поддържа тесни връзки с неговите водачи.

През 1823 г. Иван Селимински се установява в румънския град Брашов и за кратко е частен учител. Той взема дейно участие в превръщането на града в един от първите организирани центрове на българската емиграция.

През 1825 г. сливенският възрожденец се завръща в родния си град и основава частно училище. По това време той създава първата българска тайна революционна организация „Братство“. Тя е строго конспиративна и провежда своята дейност главно чрез еснафските сдружения и училищата в Града на стоте войводи. Главна цел на организацията е освобождението на България от османско робство чрез въоръжено въстание.

В навечерието на Руско-турската война (1828-1829 г.) „Братството“ на Селимински започва да въоръжава своите хора и да създава въоръжени отряди. След като войната избухва, революционната организация подпомага в значителна степен действията на руските войски. Когато тя приключва, Иван Селимински участва в специална делегация до руското главно командване, целяща да издейства права за българския народ.

Той проявява голяма гъвкавост в преговорите между Русия и Турция за българските бежанци, като съдейства активно на гръцкото духовенство да подпомогне Високата порта за връщането на българските бежански маси обратно по родните им места.

Селимински напълно подкрепя идеята за образуване на автономно българско княжество в Добруджа. Във връзка с това той прави всичко възможно за изпращане на наша делегация в Цариград. Въпреки положените големи усилия от негова страна, опитът за автономия завършва с неуспех. 

През 1829 г. видният сливналия се преселва в Румъния, като става учител в Букурещ. Там той създава първата българска емигрантска организация. Същевременно подпомага големия брой наши бежанци да се устроят във Влашко.

В периода 1840 –1844 г. Иван Селимински следва медицина в Атина, а след като се дипломира като лекар, специализира в Сиена, Италия.

В гръцката столица той възобновява дейността на славяно-българското ученолюбиво дружество и полага основите на 25-членна организация, която да се бори за българска просвета и за независима наша църква. Мнозина от членовете на тази организация по-късно стават изтъкнати възрожденски дейци.

Селимински активно поддържа започнатото от Васил Априлов дело в нашите училища и църкви да господства говоримия български език. Той съдейства за изпращането на български младежи на учение в Русия и се бори против католическата и протестантската пропаганда, които според него разединяват народа ни.

В Атина написва своето „Политическо верую“, в което излага възгледите си като революционен демократ и прогресивен обществен деец. През 1843 г. взима участие  в образуването на „Трако-славянски комитет“, обединяващ българската и сръбската емиграция в гръцката столица. Тази организация изиграва голяма роля за националното осъзнаване на редица българи в Гърция.

След като завършва медицина, Селимнски заминава за Румъния, където започва работа като лекар и прави редица здравни реформи в Букурещ и Браила. През 1845 г. се отправя за Париж и там с голяма група българи, подвизаващи се по това време във френската столица, обсъжда въпроса как да се помогне на народа ни след Нишкото въстание.

На следващата година участва в написването на специално заявление до турския султан Абдул Меджид, в което се искат изборни български свещенослужители и служене в църквите ни на български език.

Сливенският възрожденец е един от организаторите на „Българското народно дружество“ в Букурещ, което изпълнява редица просветни задачи.

Иван Селимнски е един от главните ръководители на Българската браилска община във всичките и начинания. Той участва дейно в подготовката по създаването на Браилското книжовно дружество, предшественика на дн. БАН.

По време на Кримската война (1853-1856 г.) е сред главните организатори на български доброволчески отряди, достигащи до 2000 души. Той е сред основателите на Букурещкия български комитет, който осъществява връзка с руското главно командване по време на войната по въпросите отнасящи се до България.

Иван Селимински активно участва в църковно-националните борби на българския народ, както и в просветното движение. Като изявен българин е изпратен на тържествата във Велеград, Чехия по повод 1000-годишнината от създаването на славянската азбука. Там той достойно представя страната ни.

Изработването устава на Централното българско болградско училище е главно негово дело.

Иван Селимински умира на 21 юли 1867 г. в Измаил, като завещава имуществото си на българските училища. Той ни оставя редица  свои съчинения в областта на социологията, философията и историята, написани предимно на гръцки език. Впоследствие те се отпечатани посмъртно на български в „Библиотека на д-р Иван Селимински“.

Бележка на редакцията: Името на бележития възрожденец днес носи болницата в Сливен, както и основно училище в родния му град, а също и улици в София и Варна.


В категории: Новини

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
CHITATEL
27.01.2020 12:21:55
0
0
I AZ!NO BIX GO POMOLIL,DA NAPISHE I PODROBNA STATIJ ZA BALGARSKITE DOBROVOLCHESKI OTRJDI PO
VREME NA KRIMSKATA VOINA,ZASHTOTO MI SE STRUVA CHE TEMATA E ,,BJLO PETNO,,V NASHATA ISTORI
CHESKA NAUKA!
1
Благодаря
18.01.2020 11:19:47
2
0
Благодаря на Атанас Коев за публикацията!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки