Отон Иванов – ръководителят на тайната комитетска полиция


Отон Иванов – ръководителят на тайната комитетска полиция
Снимка: ДА „Архиви“
03 Декември 2019, Вторник


Близкият съратник на Георги Бенковски и Захарий Стоянов взима дейно участие в Априлското въстание и Съединението

Автор: Атанас Коев

На 3 декември се навършват 85 години от смъртта на Отон Иванов – един от видните дейци на българското национално-освободително движение. Той е близък съратник на Георги Бенковски и Захарий Стоянов и взима дейно участие в Априлското въстание и Съединението.

Жизненият път на бъдещият революционер започва в града на седемте тепета Пловдив, като годината на раждането му не е уточнена – едни от изследователите приемат, че е през 1850 г., а други – 1852 г.

Първоначално момчето учи в гръцкото училище на родния си град, а впоследствие като юноша се включва в национално-освободителното ни движение. Същевременно усвоява бащиния си занаят – часовникарството, и работи като часовникар в Станимака (дн. Асеновград), а след това в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик).

Когато започва подготовката на Априлското въстание, Отон Иванов се включва с всички сили в това общонародно дело. По поръчение на БРЦК се заема с организирането на революционни комитети в Родопския край. Назначен е и за ръководител на комитетската тайна полиция на Четвърти революционен окръг.

Постепенно става близък сподвижник на войводата Георги Бенковски. След началото на въстанието е изпратен да вдигне на бунт в селата по северния склон на Родопите. Той се справя успешно с поставената му задача, а в завързалите се сражения с турския аскер и башибозук се проявява като смел и находчив ръководител на въстаниците.

Когато настъпва погромът на бунта, видният пловдивски революционер се опитва да се укрие, но е заловен, съден от извънреден турски съд и осъден на заточение. Изпратен е на остров Кипър да излежава присъдата си. След приключването на Руско-турската война е амнистиран и се завръща в току-що освободеното си отечество.

Първоначално живее в Източна Румелия, в Пещера, а след това в Пазарджик, където е назначен за съдебен пристав.

Когато започва подготовката за съединението на Източна Румелия с Княжество България, Отон Иванов отново е в челните редици на борците за обединението на българските земи. След създаването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив за негов председател е избран Захарий Стоянов, като Иванов става негов съратник.

Бунтовният пловдивчанин има големи заслуги за подготовката и извършването на съединистката акция. Той формира в Пещера и изпраща на 6 септември 1885 г. в града под тепетата доброволческа кавалерийска чета, която да подпомогне този важен исторически акт. След това подпомага Захарий Стоянов в огромната му събирателска работа във връзка с написването на „Записки по българските въстания“.

Изявеният революционер влиза в редовете на Народнолиберална партия и заема редица отговорни административни постове по време на стамболовото управление. След като Стефан Стамболов е свален от власт, Иванов е уволнен и подложен на преследване и репресии. Принуден да се оттегли от активна обществено-политическа дейност, той се преселва във Варна, връщайки се към  часовникарството.

Отон Иванов умира на 3 декември 1934 г., като е погребан с необходимите почести полагащи се на един народен поборник. Той оставя за поколенията следните свои творби: „Събитията по организирането на Априлското въстание – 1876 година“ и „Кратки бележки за въстанието 1876 лето“.


В категории: Новини , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки