Близкият съратник на Георги Бенковски и Захарий Стоянов взима дейно участие в Априлското въстание и Съединението
Автор: Атанас Коев
На 3 декември се навършват 85 години от смъртта на Отон Иванов – един от видните дейци на българското национално-освободително движение. Той е близък съратник на Георги Бенковски и Захарий Стоянов и взима дейно участие в Априлското въстание и Съединението.
Жизненият път на бъдещият революционер започва в града на седемте тепета Пловдив, като годината на раждането му не е уточнена – едни от изследователите приемат, че е през 1850 г., а други – 1852 г.
Първоначално момчето учи в гръцкото училище на родния си град, а впоследствие като юноша се включва в национално-освободителното ни движение. Същевременно усвоява бащиния си занаят – часовникарството, и работи като часовникар в Станимака (дн. Асеновград), а след това в Татар Пазарджик (дн. Пазарджик).
Когато започва подготовката на Априлското въстание, Отон Иванов се включва с всички сили в това общонародно дело. По поръчение на БРЦК се заема с организирането на революционни комитети в Родопския край. Назначен е и за ръководител на комитетската тайна полиция на Четвърти революционен окръг.
Постепенно става близък сподвижник на войводата Георги Бенковски. След началото на въстанието е изпратен да вдигне на бунт в селата по северния склон на Родопите. Той се справя успешно с поставената му задача, а в завързалите се сражения с турския аскер и башибозук се проявява като смел и находчив ръководител на въстаниците.
Когато настъпва погромът на бунта, видният пловдивски революционер се опитва да се укрие, но е заловен, съден от извънреден турски съд и осъден на заточение. Изпратен е на остров Кипър да излежава присъдата си. След приключването на Руско-турската война е амнистиран и се завръща в току-що освободеното си отечество.
Първоначално живее в Източна Румелия, в Пещера, а след това в Пазарджик, където е назначен за съдебен пристав.
Когато започва подготовката за съединението на Източна Румелия с Княжество България, Отон Иванов отново е в челните редици на борците за обединението на българските земи. След създаването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив за негов председател е избран Захарий Стоянов, като Иванов става негов съратник.
Бунтовният пловдивчанин има големи заслуги за подготовката и извършването на съединистката акция. Той формира в Пещера и изпраща на 6 септември 1885 г. в града под тепетата доброволческа кавалерийска чета, която да подпомогне този важен исторически акт. След това подпомага Захарий Стоянов в огромната му събирателска работа във връзка с написването на „Записки по българските въстания“.
Изявеният революционер влиза в редовете на Народнолиберална партия и заема редица отговорни административни постове по време на стамболовото управление. След като Стефан Стамболов е свален от власт, Иванов е уволнен и подложен на преследване и репресии. Принуден да се оттегли от активна обществено-политическа дейност, той се преселва във Варна, връщайки се към часовникарството.
Отон Иванов умира на 3 декември 1934 г., като е погребан с необходимите почести полагащи се на един народен поборник. Той оставя за поколенията следните свои творби: „Събитията по организирането на Априлското въстание – 1876 година“ и „Кратки бележки за въстанието 1876 лето“.