На 7 ноември се навършват 75 години от смъртта на Кирил Христов – един от най-противоречивите наши творци. Той навлиза в българската поезия в края на XIX век, като в творчеството си първоначално възпява радостта на отделния човек от живота, чувствените му наслади и любовните му пориви.
В първия етап от развитието му като поет, чрез жизнерадостните си настроения той повече се родее с Вазовата епоха, отколкото с модерната по това време поезия.
След войните, когато страната ни преживява две национални катастрофи, у него се появяват силни патриотични чувства, достигащи на моменти до шовинизъм. Твърде ранния му литературен триумф предизвиква конфликт с редица тогавашни български писатели, като те затрудняват справедливата оценка за творчеството му.
Видният български творец е роден в града на поетите – Стара Загора, на 23 юни 1875 г. в семейството на търговеца Христо Генчев, убит по време на Руско-туската война (1877-1878 г.) при временното оттегляне на руските войски от града. След края на войната майка му се разболява от туберкулоза и също умира.
Останало кръгъл сирак, момчето е отгледано от неговата баба и вуйчовците му. Първоначално учи в родния си град, а след това в Самоков, Търново и София.
През 1894 г. 19-годишният младеж е изпратен със стипендия от военното ни министерство в италианския град Триест, за да следва в тамошната Морска академия. Тук той научава перфектно италиански и се запознава в оригинал с творчеството на класическите и модерните италиански поети – Данте, Леопарди, Карлучи и др. След едногодишен престой се завръща в България, но в периода 1897-1898 г. отново е чужбина – този път в Неапол и Лайпциг.
В началото на ХХ век Кирил Хистов учителства за кратко в Шумен, а през 1901 г. се установява в София за постоянно. Наскоро след това е командирован в библиотеката на Висшето училище (дн. Софийски университет).
Заедно с Антон Страшимиров редактира списание „Наш живот“. А по време на Балканските войни и през Първата световна война е военен кореспондент на вестник „Военни известия“.
По време на Балканските войни Христов възторжено възпява военната добродетел на народа ни и неговият патриотизъм. Ярък израз на това е драмата му „Боян Магесникът“.
В някои негови стихотворения освен парадната страна на войната е показано и страданието на човека, изтръгнат насила от своя градивен труд.
Постепенно видният наш поет се насочва към сатиричната поезия, която обаче му е вътрешно неприсъща, като такива са творбите му „Полковник Джамбазов“, „Орала мухата на вола на рогата“ и др.
Поражението на България в Първата световна война донася на старозагорския творец голямо разочарование и покруса, като поезията и романите му са продиктувани от нея. Такива са творбите му „Тъмни зори“ (1920 г.) и „Мечтатели“ (1925 г.).
Голямо значение от творчеството на Кирил Христов имат неговите дневници и мемоари, като в тях добре е представен българският обществено-политически живот, както и колоритнитеобрази на редица наши писатели, обществени и културни дейци от този период.
През 1922 г. поетът напуска България и се установява в Лайпциг, където става ръководител на семинара по български език и литература в местния университет. Впоследствие се премества в чешката столица Прага и организира през 1930 г. свободни курсове по български език и литература в Пражкия университет.
През 1938 г. Кирил Христов се завръща в родината и след дълго и мъчително боледуване умира на 7 ноември 1944 г. в София.
В българската поезия името му остава с непосредствеността и естествеността на поетичния му език, както и с блестящия му музикален и мелодичен стих.
