Американизацията съсипва българската култура


Американизацията съсипва българската култура
Колаж: Десант
03 Октомври 2019, Четвъртък


Нехайството и безхаберието у нас сринаха тотално базата й и дадоха зелена улица на опошляването й

Автор: Огнян Стамболиев

В началото на ХХ век в забележителната си книга „Светът от вчера” Стефан Цвайг писа, че нашата цивилизация е застрашена от унификация, уеднаквяване. Още тогава големият австрийски писател хуманист предупреди европейците, че скоро ще изгубят много от своите неповторими, уникални култури, че глобализацията и техническата революция ще променят завинаги и безвъзвратно света. Затова писа и  немският философ Освалд Шпенглер в забележителния си труд „Залезът на Запада”.

Мисля, че и двамата велики мъже не са предполагали, че ще се появи и друга, не по-малка беда  за нас, европейците – американската културна хегемония.  Дълго преди нашите дни, през 1870 г. Флобер е написал: „Ще влезем в ерата на глупостта, на утилитаризма, милитаризма и американизма”. Това пророчество ни се случи.

И ако говорим за  американизацията,  наистина, след Втората световна война тя засегна чувствително западната част на континента, а след падането на Берлинската стена пострада и източната му половина. Но трябва да се подчертае, че въпреки това страните от Запада – от Португалия и Испания до Норвегия и Финландия – успяха до голяма степен да съхранят своята културна идентичност.

Но докато в бившите соцстрани, въпреки кризата и сътресенията, културата –  в една или в друга степен – не отпадна като грижа на държавата, то у нас, в 13-вековна  България, дала на света кирилицата, се случи тъкмо обратното – нехайството и безхаберието на правителствата и парламентите досега срина тотално базата й и даде зелена улица на американизацията. А от своя страна, тя нанесе и продължава да нанася непоправими щети на българската духовност.

Защото от Щатите, освен пародийния модел на т.нар. „американски начин на живот”, нахлу  евтината масовата култура, откровеният кич, вместо истинското, стойностното изкуство.

И  това стана преди всичко чрез засиления внос на филми от най- ниска проба: екшъни, трилъри, фентъзи и най-тъпи комедийки със  заглавия от рода на: „Пич, къде ми е колата?”, „Скъпа, уголемих децата!” и „Ритник в г...”, които завладяха големия и малкия екран и почти изцяло пропъдиха европейското кино (българското в това време  бе убито от държавата!).

Оказа се, че повечето от тези долнопробни продукции дори не се показват по кината в Америка, докато у нас те шестват триумфално, особено по националните  телевизии  и стотиците местни кабеларки. 

В резултат на тази пошлост, заливаща младите от екрана, вече е нормално да видим  на улицата дори малки момичета, които говорят цинизми, които се бият най-грубиянски и дори псуват на майка! Всички те са възпитани и до голяма степен от нашите силно американизирани телевизии.

Същото е положението и в радиоефира –  грозни, кресливи американски шлагери се леят денонощно дори по БНР  и известното с културните си претенции, амакар и без нито едно  културно предаване.

И това е една съзнателна, системно и целеносочено провеждана антибългарска „културна” политика!

Повечето от нашите издателства  вече задръстиха книжния пазар с американски книги (според данни от Съюза на преводачите в България те са близо 80 на сто!) – все „бестселъри”, а всъщност най-обикновени еднодневки.Театрите ни също се изкушават, макар и в по- алка степен, от всяка нова американска пиеса, определена от критиката  в  „театралния Олимп” Бродуей, като  „най- най- “...

За щастие, американците все още не са завладели прекрасния свят на операта и на нашите  музикални сцени  продължават да звучат Верди, Моцарт и Пучини. Но това е напълно обяснимо – в Америка никога не е имало истинска, художествена, голяма музика.

И докато преди – особено от 50-те до края на 60-те години на миналия век) –  усърдно се съветизирахме, но държавата все пак не забравяше и българското, националното и правеше програми, чествания, юбилеи и т.н. (да си спомним за 1300-годишнината и за ред други мащабни културни прояви, част от тях с международно признание), сега родното изкуство и култура са в немилост – на преден план е чуждото, преди всичко американското.

Затова нашите деца вече не искат да четат нито Вазов, нито Яворов, да слушат българска музика, а   Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев  и  Марин  Големинов са им  напълно непознати. Всъщност те са безчувствени и за прекрасната музика на Моцарт и Верди, на Чайковски и Пучини – дотолкова са загрубели сетивата им от диското, рапа, рока и чалгата, от американските екшъни и електронните игри.

Да, американската културна хегемония – като съществена и деструктивна част  от процеса на глобализация – в България е вече факт, с който обаче като уважаваща се европейска нация (една от най-старите в света!), не би трябвало да се примирим.

Да припомним какво още пише Стефан Цвайг: „Америка е една гигантска грешка в човешката история. Дано тази „империя на злото” да се укроти и да отслабне, защото нито Европа, нито България  се нуждаят от нея“.


В категории: Новини , Коментари

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки