Той става жертва на братоубийствената война, избухнала във ВМРО
Автор: Атанас Коев
На 19 септември се навършват 90 години от убийството на изявения деец на македоно-одринското революционно движение Георги Баждаров. Освен като революционер, той записва името си в нашата история и като учител, публицист и журналист, както и като редактор на няколко наши издания от началото на ХХ век.
Баджаров е роден на 8 февруари 1881 г. в село Горно Броди, намиращо се днес в Република Гърция. Първоначално учи в родното си място, а след това продължава образованието си в Солунската и в Битолската български гимназии. В периода 1900-1901 г. учителства в село Крушево, Демирхисарско.
По времето, когато е ученик в Битоля, заедно с Търпен Марков, Андрей Казепов, Георги Христов и Георги Тодоров образуват местен революционен комитет.
През 1898 г. Георги Баждаров се включва активно в дейността на ВМОРО, ставайки постепенно един от сподвижниците на Гоце Делчев. В началото на 1901 г. е в четата на Даме Груев, а от март 1901 г. до октомври 1903 г. е последователно в четите на Илия Кърчовлията и на Атанас Тешовски. Участва като делегат в конгреса на Серския революционен окръг.
След погрома на Илинденското въстание бяга в България и следва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет.
В периода 1908-1913 г. е учител в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. След Младотурската революция от 1908 г. взема активно участие в създаването на Съюза на българските конституционни клубове в Македония, като е избран за член на градското бюро на съюза в Солун.
През 1909 г. участва в Учредителния конгрес на Българския учителски съюз в Турция, както и във втория му конгрес през 1910 г. Занимава се и с публицистика, като редактира вестник „Учителски глас“ (1910-1911 г.) и списание „Искра“ (1911-1912 г.).
След поражението на България в Междусъюзническата война видният македонски революционер се изселва от Македония в София. От 1913 до 1915 г. е учител във Варна, а след това учителства в столицата, като не прекъсва контактите си с македонската организация. На конгреса на ВМРО през 1925 г. е избран за задграничен представител на организацията.
Георги Баждаров е един от основателите на Македонския научен институт, както и негов подпредседател. Редактор е на неговото списание „Македонски преглед“ , а от 1919 до 1923 г. е главен редактор на вестник „Македония“.
Той е автор и на няколко книги, сред които се открояват следните: „Революционната борба в Македония“ (1917 г.) и „Духът на Македония“ (1923 г.) . др.
През 1929 г. издава първи и трети том на спомените си, озаглавени „Горно Броди“. Вторият том обаче оставя да напише по-късно, като отбелязва: „Втората книга от спомените ми оставям да напиша след третата, защото третата е по-важна, по-поучителна. Ако съм жив, ще напиша после и втората част за периода 1903-1918 г.“.
За съжаление, Георги Баждаров няма възможност да напише това, което е запланувал, тъй като става жертва на братоубийствената война, избухнала във ВМРО.
След разцеплението на македонската организация през 1928 г. той остава сред привържениците на генерал Александър Протогеров. В борбата за надмощие между двете крила, на 19 септември 1929 г. Баждаров е убит от привърженици на Иван Михайлов във Варна. Така от ръката на своите загива един голям български патриот, отдал целия си съзнателен живот за освобождението на останалата под чужда власт Македония.
