На 13 септември се навършват 120 години от неговото рождение
Автор: Атанас Коев
Владимир Русалиев е литературният псевдоним на поета и писателя Ангел Маринов Пенков, роден в селото на поети и градинари – Драганово, на 13 септември 1899 г., в семейството на учителя и общественика Марин Пенков.
Още в детските си години момчето се сблъсква с човешката трагедия, сполетяла неговите близки – трима от братята и една от сестрите му са покосени от коварната туберкулоза, но жълтата гостенка пощадява бъдещия творец.
Години по-късно в спомените си Русалиев с умиление си спомня времето, прекарано на воля в родното му село. Заедно с бъдещия голям поет Асен Разцветников те пасат воловете по хълмовете край Драганово и се къпят в кристално чистите води на река Янтра.
След като завършва основно образование в селското училище, Владимир Русалиев отива да учи в Търновската народна мъжка гимназия, като я завършва през 1918 г. Завърнал се в родното си село, той постъпва на работа в Потребителната кооперация. Селският живот обаче не му допада и затова заминава за София, където отначало не разполага с почти никакви средства за преживяване. Затова често гладува и е принуден да приспива по пейките на столичните паркове.
През 1922 г. бъдещият поет, заедно със своя съселянин Камен Зидаров – друг драгановски творец, заминава за Перник да търси препитание. В миньорския град Русалиев отначало става библиотекар, а след това завежда новооснованото читалище и работническия театър към мината. Под неговото ръководство духовното средище развива активна и плодотворна дейност.
Именно в Перник драгановският поет написва само за три денонощия поемата „Рудничари“, излязла през трагичната 1923 г. и претърпяла впоследствие три последователни издания. Тя е посветена на тежкия и мизерен живот на миньорите и е пропита със силни социални мотиви.
Излизането на тази поема съвсем не е случайно, тъй като авторът и започва да печата свои стихове още през 1920 г. Същевременно сътрудничи с материали на вестниците „Мисъл“ и „Литературен свят“, а също и на списанията „Кооперативна пробуда“ и „Кооперативна просвета“. През този период той е уредник и на списание „Угар“.
От 1925 г. Владимир Русалиев отново се установява в столицата, където се сближава с Антон Страшимиров, Стоян Чилингиров и проф. Асен Златарски. В столицата той става редактор на вестниците „Трезво дете“ и „Звънар“, а също и на списание „Предел“. Редактира и редица популярни детски издания, като „Детска радост“, „Светулка“, „Детски свят“ и др.
Видният драгановски творец развива активна обществена дейност, изнасяйки в столицата и страната сказки и беседи, посветени на проблемите на литературата, изкуството и науката.
Изявява се и като голям пропагандатор на кооперативното движение и на борбата за трезвеност.
Неговите сказки и беседи се слушат с небивал интерес из цялата страна, което го прави един от най-добрите лектори от този период .
Русалиев е автор и на поредица от книги за известни наши поети, певци и други талантливи българи. Между тях се открояват: „Животът, любовта и смъртта на Димчо Дебелянов“ (1936 г.), „Мадона в черно“ за Екатерина Ненчева (1944 г.), „Българският славей Христина Морфова“ (1958 г.) и др.
След 9 септември 1944 г. той е умишлено премълчаван, тъй като получава квалификацията „буржоазен поет“, в резултат на което нарочно е пропускан в издаваните у нас литературни речници, антологии и обзори.
По-късно, след 1956 г. тази забрана над неговото творчество е премахната и неговото творчество заема полагащото му се място в българската литература.
Владимир Русалиев умира в София на 14 юни 1973 г. След смъртта му излизат неговите „Мемоари“ (1977 г.), съдържащи интересни спомени за видни негови съвременници.
