Родът Коджабашев дава най-младия четник в четата на Христо Ботев


Родът Коджабашев дава най-младия четник в четата на Христо Ботев
Снимка: Личен архив
29 Август 2019, Четвъртък


Сред наследниците на фамилията има опълченци на Шипка и сражавали се в Балканската война

Автор: Виктор Коджабашев

Ангел Коджабашев е най-младият четник в четата на Христо Ботев. Роден е в Панагюрище през 1855 г. в семейството на Стоян и Вела Коджабашеви.

Ангел израстнал сред своите 8 братя - Георги, Владимир,Никола, Иван, Тодор, Нистор-Нейчо, Васил и Андрей. Години наред в мутафчийницата на баща му Стоян се въртял чекръкът. Готовите чували, въжета и конски торби се закарвали в Тракия, предимно Пловдивско, където ги продавали.

При тези пътувания бай Стоян води и сина си Ангел. Те често отсядали при Иван Арабаджията - приятел и съратник на Васил Левски. Дългите разговори с бай Иван и многобройните пътувания, по време, на които ставали свидетели на жестоките своеволия на бейовете и техните синове, над поробеното българско население, разпалили патриотичните чувства на младия и буен Ангел.

Той не можел спокойно да гледа тази кървава картина. Напуснал бащиният дом, свързал се със смели другари и започнали нападения над народните изедници. Областта на техните действия се заключва между селата Стрелча и Голямо Конаре (сега Съединение) и Пловдив. Не на един и двама аги и бейове са произнесени смъртните присъди. В зажаднелите за свобода млади сърца горяла вековната омраза към поробителя. Властите били смаяни от дързостта на тези акции.

Дълго организаторът оставал неизвестен. Когато се разбрало,че е Ангел Коджабашев, баща му Стоян бил привикан в Пловдив и бил предупреден, че ако убийствата продължат, той лично ще отговаря с главата си. За да заблуди властите, той казал, че е изпратил сина си да събира вересиите и че няма нищо общо с нападенията.

Ангел продължил борбата. Не след дълго баща му бил арестуван и безследно изчезнал. След неговото убийство, майка му изпращала на Ангел храна и дрехи по овчари,копачи и жътвари. Скоро той напуснал България, като преминал Дунава.

Ангел се завърнал в България с Ботевата чета. Взел участие в боевете с потерите, а след разгрома на връх Вола, по непотвърдена информация, се добрал до село Локорско (Софийско), където бил настигнат и зверски убит от потери.

След него и шестима от по-големите му братя напуснали Панагюрище. От тях Георги, Владимир, Никола, Иван и Тодор отишли в Румъния и Бесарабия. Нистор-Нейчо се заселил в Карнобат. Майка му Вела останала с две от най-малките си синове - Васил и Андрей.

След разгрома на Априлското въстание, Вела избягала през връх Никулден с двете си деца, но черкези-конница я застигнали и я посекли с ятаганите си. Свидетели на клането, скрити в близките бустани, разказват, че Васил успял да се скрие в близките храсти, а братчето му Андрей - прикрито в скута на убитата си майка.

Заедно с други деца сираци, Андрей е отведен в Стара Загора. Там бил осиновен от семейство Кожухарови. До колкото е известно, през Балканската война загива в боя при Серес, където е и погребан.

Андрей има един син - Петко Андреев Стоенчев (на дядо му Стоян), който завършва медицина във Виена и една дъщеря. Наследниците му живеят в София, вече под друго фамилно име.

След въстанието младият Васил, кръстен на дядо си, отраснал при вуйчо си Тодор Влайков Търкаланов, член на привременното революционно правителство, който го дал да чиракува и същевременно да учи четмо и писмо.

Васил Стоянов Коджабашев има трима сина. Взел участие в трите войни, раняван бил няколко пъти и починал в Пазарджишката военна болница през 1916 г. Наследниците му живеят в София и продължават фамилното име.

Георги Стоянов Коджабашев се върнал от Белград, където в последствие се озовал, и взел участие във всички сражения до освобождението на България. Опълченец на Шипка награден с медал както и грамота за почетен гражданин на Габраво заради участието му в освобождението на града. Имал е три дъщери и един син. Наследниците му живеят в Панагюрище, вече под друго фамилно име.

Нистор Стоянов Коджабашев се занимавал с търговия в Карнобат. Наследниците му живеят в София, вече под друго фамилно име.

От другите братя се знае,че Владимир участва във втората вълна от опълченци (7ма-12та дружина) след Освобождението се връща в Бесарабия. За него и неговите трима братя, които са в Бесарабия, няма информация.

Бележка на редакцията: На публикуваната тук снимка от ляво на дясно са: седнали Андрей Коджабашев със сина си Петко, в средата седнал е Георги Коджабашев, в скута му е племенника му Димитър-Владо, долу Георги.

В дясно седнал е прапрадядото на автора на спомените за този изтъкнат български род - Васил Коджабашев и синът му Галитьон (Георги и Димитър-Владо са другите му синове). Над тях са съответно съпругите им, а възрастната жена най вероятно е майка на някоя от тях.

Авторът на публикацията Виктор Коджабашев 
се опитва да разшири в детайли родословното дърво
на предците си и е стигнал до около 1800 г. Всеки момент очаква резултатите и от ДНК изследването си, надявайки се чрез него да намери още роднини. Търси и к
онтакт с някой, знаеш османотурски, който да отиде в Османсия архив в Истанбул и да търси още по-назад в годините данни за рода на най-младия Ботев четник.


В категории: Новини , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки