Воден от желанието да се слее напълно с героите си, своите творби той създава на видински диалект
Автор: Атанас Коев
На 23 август 1854 г. в крайдунавския град Видин се ражда един от големите български възрожденци – Михалаки Георгиев. Неговият баща е от богатите хора в града – той се занимава с кожухарство и скотовъдство. Но момчето твърде рано остава сирак и през 1869 г. заминава да учи в чешкия град Табор, където завършва земеделско-индустриално училище.
Свидетелството на Михалаки Георгиев за завършване на училището в Табор
Завърнал се от странство, младежът учителства в родния си град за известно време (1874-1878 г.). Той развива и широка просветна и обществена дейност, като печата статии по стопански въпроси във вестник „Право“ и в списанията „Читалище“и „Ступан“.
В навечерието на Руско-турската война (1877-1878 г.) Михалаки Георгиев сътрудничи на руското разузнаване, като предава план на Видинската крепост, а също стопански и военни сведения, давайки по този начин своя принос за освобождението на България от турско робство.
След освобождението на страната ни за известно време е чиновник, а от 1880 г. отново е учител, този път в Лом и в София. През това време той подготвя и издава първия български гимназиален учебник по ботаника.
От 1884 г. окончателно се отдава на стопанска, обществено-политическа и културно-просветна дейност. В периода 1884-1893 г. е началник на отделение в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията, където се изявява като един от организаторите на земеделското образование в България. През 1892 г. е назначен за председател на Комисията на първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив.
В редица статии по стопански въпроси Михалаки Георгиев се застъпва за модернизиране на българското земеделие и за развитие на промишлеността у нас. Той редактира списание „Домакин“, в което публикува материали в същата насока.
През 1890 г. излизат първите разкази на Михалаки Георгиев, отпечатани в списание „Денница“. В тях са отразени впечатленията му от току-що отминалата Сръбско-българска война. В следващите творби белетристът отразява предимно живота на българското село от края на XIX век. Воден от желанието да се слее напълно с героите, той създава разказите си на видински диалект.
Творбите му са със социална насоченост и предизвикват недоволството на властниците. Така например в разказа „С тебешир и въглен“ авторът налага мнението си, че само богатите и насилниците могат да извлекат полза от създадените форми на държавно управление – нещо твърде актуално и днес.
Постепенно възрожденецът стига до пълно разочарование от съществуващата политическа действителност в България, като в творбата „Три срещи“ дори възкликва огорчен „Рози садихме, а само тръни поникнаха“. Особено го отвращават партизанщината в политиката, алчността на държавниците ни за материални облаги и потъпкването на законите и морала от тях. На всичко това той се опитва да противопостави мъдростта и нравствеността на народа ни въплътени според него в „патриархалната задруга“.
Творбите на Михалаки Георгиев са публикувани в списанията „Мисъл“, „Български преглед“, „Летописи“, „Българска сбирка“ и в „Църковен вестник“, като псевдонима, под който излизат произведенията му, е Хаджи Мирзабей.
През 1894-1899 г. видинският възрожденец е назначен за дипломатически представител на Княжество България във Виена и Белград. Завърнал се в България, той започва да издава вестник „Балканска трибуна“, където открито критикува монарха за управлението му. Това става причина за многократни конфискации на отделни броеве и за затварянето на издателя му на няколко пъти в Черната джамия.
След като най-накрая вестникът е спрян окончателно, Георгиев се оттегля от активна политическа дейност и хвърля всичките си сили на културния фронт, ставайки един от основателите на дружество „Славянска беседа“ на „Физико-медицинското общество“ и на „Българското земеделско дружество“. Поддържа тесни връзки с проф. Димитър Шишманов и Иван Вазов. През 1884 г. е избран за редовен член на БДК (дн. БАН).
Умира на 14 февруари 1916 г. и е погребан в София.
Бележка на редакцията: Малко известно е, че именно Михалаки Георгиев организира първата у нас държавна лотария. Това става, докато е директор на предшественика на Пловдивския мострен панаир – Българско земеделческо-промишлено изложение. Най-запомнящото се събитие от тогава е организирането на първата държавна лотария.
Билетите са изработени във Виена, а върху тях стоят подписите на Михалаки Георгиев (директор на Изложението) и на Григор Начович (финансов министър на България по онова време). Цената на билета е била един лев. Голямата печалба е била в размер на 20 000 лева. Имало още 5 печалби по 1000 лева, 100 печалби по 50 лева и 1000 печалби по 10 лева.
