Част от колекцията им беше представена пред участниците във фестивала на фолклорната носия в Жеравна
Автор: Севдалина Пенева
Фестивалът на фолклорната носия в Жеравна отмина, но пламъкът на родолюбието, запален в историческата местност Добромерица край възрожденското градче, ще гори до следващото лято, когато почитатели на българското отново ще се съберат тук.
Сред тях най-вероятно ще бъдат и представителите на комитет „Родолюбие“ от Пловдив, които от години издирват, реставрират и съхраняват за поколенията автентични ками, каракулаци, ятагани, малки ками, пушки, барутници, принадлежали на българи от старо време.
Част от колекцията им беше представена пред участниците в най-българския събор, който няма аналог в българския фолклорен фестивален календар.
“Най-старите пушки от изложеното оръжие датират от XVI-XVII век. Това са кремъчни пушки, предно пълнещи се. Реално те са имали по-близко действие, много бавно се зареждали. Имаме и капсулни оръжия, които имат малко по-голяма сигурност при стрелянето. Като се загледате, механизмите им са горе-долу еднакви. Най-модерни са тези на „Бердана 2“, които са вече доста по-бързо зареждащи се. Идеята на всяка една преработка на моделите – и тогава, и сега, разбира се, е било до-бързо да се действа с дадено оръжие, да може да се отвърне на врага по по-практичен начин“, разказва Ивайло Николов от „Родолюбие“.
Сред колекцията му има и „Крнка“, която също е патронна, но нейната далекобойност е по-малка. Този вид пушки са били използвани от българските четници при отбраната на връх Шипка по време на Руско-турската освободителна война. В последствие, в края на войната, руските войски масовото използват Бердани, които остават на разположение на младата българска армия, сформирана след Освобождението.
Коя е най-тежката от тези пушки, питаме Ивайло Николов. Крънката, отговаря той. За разлика от нея, Берданите са били предназначени за воини на коне, затова са били олекотени.
Какво е включвало снаряжението на старите комити?
„Първото противодействие на врага е с пушката. След това минаваме на пищовите. Гръмваме по един път с тях – за повече няма време, защото се зареждат много бавно - след което вадим на ятагана, който пак е за по-отдалечен бой. Следва каракулака, който е по-малкият вариант на ятагана. И вече за най-близките борби минаваме на кама, която стои затъкната в навущата“, разказва Николов.
Цялото снаряжение, което включва поне два пищова в силяха, пушка на рамо, препасан ятаган, още кама, нож, може да достигне тежест до над 20 килограма. Задължителен атрибут са и кутиите за барут.
„По-големите се казват фишеклъци – в тях стоят фишеците. Това са така наречените готови патрони. В по-малките стоят капси и смазка, зависи от големината на кутийката. А в това нещо, нарича се павур, е стояла лечебната смес, най-често от ферментирали плодове, на което му казваме ракия.
Колкото и шеговито да звучи, тази течност е спасявала животи, тъй като в онова време куршумите, освен от плата на дрехата, са вкарвали в тялото и много болести и микроби, затова е била нужна незабавна дезинфекция, за да бъдат спасени нашите хайдути“, добавя Веселин Петков, също член на пловдивския комитет.
„Те не са носили всичко, което им е било нужно, с тях. Имали тайници, хайдушки места, където е стоял част от багажа. И те са знаели, че като ги подгонят, на това място могат да намерят храна за един-два дена, топли дрехи, ямурлук, което ще им помогне да оцелеят за известно време. Когато знаят, че ще правят по-голям преход, тогава са взимали повечето неща с тях. Като дълга пушка, чифте пищови, ятагана и торбата, в която е имало хляб и вода. И павура задължително, разбира се“, казва Петков.
Членовете на комитета организират и участват в исторически възстановки, свързани с различни паметни за България дати.
„Гледаме да поддържаме жив българския дух и винаги да има повече деца около нас. Нашите деца са с нас, обличат се в носии, включват се в сценки, които измисляме, ходим в техните класове, където изнасяме уроци по родолюбие, за да могат и съучениците им да видят какво славно минало сме имали и какво славно бъдеще можем да имаме“, обясняват мъжете от „Родолюбие“.
