Историкът Димитър Тренчев: Редно е да се казва Илинденско-Преображенско-Кръстовденско въстание


Историкът Димитър Тренчев: Редно е да се казва Илинденско-Преображенско-Кръстовденско въстание
08 Август 2019, Четвъртък


Княжество България е неразривно свързано с епопеята от 1903 г.

Автор: Интервю на Ралица Николаева

Ралица Николаева: Илинденско-Преображенско ли е най-правилно да наричаме въстанието на българите от Македония и Одринска Тракия от 1903 г.?
Димитър Тренчев:  Като имаме предвид хронологията на въстаническите действия от Илинден през Преображение, та до Кръстовден, следва да наричаме въстанието Илинденско-Преображенско-Кръстовденско.


Димитър Тренчев

- А има ли място и за съкратеното наименование „Илинденско въстание“?
- Има, но само при условие, че и използващите го, и аудиторията им познават пълното наименование. Защото то е маркер на историческата фактология. А без познаване на фактологията, краткото наименование „Илинденско въстание“ не е обикновено фонетично съкращаване, а си е фактологично осакатяване. И следователно, заблуждаване на аудиторията. Да не забравяме, че наименованието „Илинденско въстание“ беше, а и все още е, аргумент за небългарския етнически характер и на въстанието, и на организацията, която го подготвя, и на въстаналия народ.

- Не е ли нелогично, че въстанието избухва на Илинден на 20 юли, а ние го почитаме на 2 август, когато е съвсем друг и различен по дух и символика църковен празник?
- Да, така е. Но така е изграден празничният ни календар. Не на базата на църковния, а на светския административен календар. А той е базиран на общоприетото становище, че точно 13 дни е астрофизичната разлика между някогашната фактологическа и днешната актуализирана дата на случване на историческото събитие. Затова и почитаме актуализираната дата, а фактологическата е само за научноизследователски цели.

- Не е ли време тогава да отбелязваме събитията на същинските им стари дати?
- Въпросът ви е логичен и тук-таме сме свидетели на подобни прояви на публична почит. Още повече, че са налице парадоксални ситуации, най-показателната от които е, че почитаме Априлското въстание през май.

- Ето, че и вие посочихте още един довод…
- Доводи има, но те никога не са били обект на широк и целенасочен обществен дебат. Такъв, от който да е произтекло общоприемливо решение на базата, на което ресорните ни държавни институции да коригират светския ни празничен календар. И досега, а и сега казусът припламва като полемика в публичното пространство, само в навечерието на някой от светите ни български дати, но угасва заедно с паметните свещи.

- Вътрешната организация или Върховният комитет са организатори на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание?
- Организацията на едно общонародно въстание е дългосрочен и комплексен процес. И наред с оперативната подготовка е потребна и подготовка на духа. Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание е подготвено и обявено от действащата в Македония и Одринска Тракия нелегална революционна организация…

- Организацията, която всички знаем с името ВМОРО?
- Да, същата, но с уточнението, че по това време се е наричала ТМОРО – Тайна Македоно-Одринска революционна организация. И наред с апостолите на Вътрешната организация свой принос имат и дейците на създадения в свободното Княжество легален Върховен Македоно-Одрински комитет. Организираната от него четническа акция през 1895 г. и Горно-Джумайското въстание от 1902 г. също са част от дългосрочния процес на подготовка, за който стана дума, особено подготовката на духа!

- И всичко това се случва, въпреки постоянните вражди между двете организации… 
- Чак постоянни не. По-точно е да се каже, че са периодични. И като при всяка обща кауза освен между двете организации и във всяка от тях двете поотделно има вътрешни разногласия.

- Гоце Делчев ги нарича „отцепления“ и „разцепления“.
- Да, Гоце го пише в едно писмо до пунктовия началник на Вътрешната организация в гр. Дупница Никола Малешевски като посочва, че причините за разногласията се коренят в един от недостатъците на българския национален характер. Или както го е казал Гоце – „…колкото глави, толкоз и капитани“.

- Но както често се карат двете революционни организации, така и често пъти си взаимодействат.
- Точно така е!

- А по време на въстанието, за което говорим, как е?
- Тогава дейците на двете организации загърбват междуличностните ежби „кой да води бащина дружина“ и не са един и два примерите за воюващи обединени чети или за координирани действия между тях срещу общия враг.

- Защо ВМОРО, а по-късно и ВМРО се борят за автономия на Македония, а не за присъединяване към вече свободната българска държава?
- Както са го обяснили самите водачи, прокламираната тактика е заради разбирането им, че Великите сили по-лесно ще се съгласят на автономна Македония, която при благоприятни международни обстоятелства да бъде присъединена към България.

- Последвалите събития обаче ни показват, че революционните старейшини са сгрешили в преценката си.
- Човешко е да се греши, а те са били хора като всички нас. Но това не ги прави грешници, а герои. Друг е въпросът, че динамиката на вътрешните и външно-политически реалности ту е предполагала, ту е изключвала подобен вариант за осъществяване на мечтания идеал за национално обединение. 

- Доколко основателна е тезата, че Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание е щяло да успее, ако свободното Княжество България се е намесило?
- Явно ние, историците, по-често трябва да припомняме, че в историята няма „ако“. Няма и „дали“. Има „когато“ и „защото“. И когато на 17 септември 1903 г. въстаническият щаб на Втори Македоно-Одрински революционен окръг писмено призовава българското правителство да се притече на помощ „чрез война“, Княжество България запазва неутралитет.

- Защото още е васално на Османската империя?
- Не, защото не разполага нито с икономически, нито с военен потенциал за открита конфронтация с Империята. А и Великите сили са против българска военна намеса в Македония. Това са причините за официалния, но всъщност привиден неутралитет на Княжество България.

- Защо привиден?
- Защото в Македония и Одринска Тракия като войводи и четници воюват близо 1000 кадрови български офицери и подофицери. А оръжието и облеклото на четите им излиза от муниционните и тилови складове на българските казарми. Все неща, които се случват с мълчаливото съгласие на официалните български власти. Каквото е, впрочем и поведението им още, когато нелегалната Вътрешна организация базира не в Белград, Букурещ или Атина, а в София своето легално задгранично представителство… Такива са фактите и трябва да ги приемем, помним и отстояваме такива, каквито са били! А не каквито и на когото и да било му се иска да са били.


В категории: Новини , Интервю

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки