На 8 август се навършват 135 години от рождението на изявения български политически и държавен деец
Автор: Атанас Коев
След големия пожар във Враца през 1923 г. тогавашният премиер проф. Александър Цанков назначава за правителствен комисар по възстановяване щетите от бедствието Цвятко Бобошевски - български политически и държавен деец на Царство България, министър в няколко правителства на Демократическия сговор и регент след 9 септември 1944 г.
Припомняме, че на 30 септември 1923 г., след пожар във военен склад, засегнал и укрити от Съглашението боеприпаси, изгаря голяма част от Враца. Според някои данни, 500 къщи са опожарени, разрушена е голяма част от чаршията. На 1 октомври 1923 г. е обявен едномесечен траур.
Като комисар Бобошевски активно подпомага своите съграждани (той е роден преди 135 години - на 8 август 1884 г. във Враца в семейството на заможен търговец) по-леко да преодолеят пораженията и щетите от огнената стихия.
Именно по негова молба цар Борис III изпраща в опожарения град най-добрия тогавашен български хирург - проф. Александър Станишев, с почти целия състав на Александровска болница.
Отново по молба на видния врачанин към родния му град потеглят влакови композиции с палатки за останалите без подслон местни жители. Към пострадалия град с активното съдействие на министър Бобошевски са транспортирани над 5000 кг хляб и други необходими продукти, от които се нуждае населението.
По-късно, вече в правителството на Андрей Ляпчев, врачанският политик и държавник е привлечен отново за министър на търговията, промишлеността и труда, като на този пост е от 4 януари 1926 г. до 15 май 1930 г. След преврата от 19 май 1934 г. Бобошевски за известно време е председател на Българската ипотекарна банка.
В навечерието, както и по време на Втората световна война той се обявява открито срещу обвързването на България с държавите от оста Берлин-Рим-Токио, като постепенно става привърженик на идеята за ориентиране на страната ни към антифашистката коалиция. Но не подкрепя въоръжената борба на нелегалната опозиция. Въпреки това през 1943 г. участва в създаването и изграждането на Отечествения фронт.
След 9-септемврийския преврат през 1944 г. Цвятко Бобошевски е включен в състава на новия Регентски съвет на Царство България, заедно с проф. Венелин Ганев и бъдещия академик Тодор Павлов. На този пост той остава до 8 септември 1946 г., когато страната е провъзгласена за народна република.
Изявеният политик и държавник умира на 23 декември 1952 г. в София. На погребението правителството на Вълко Червенков му отдава почести като на виден държавен деец, тъй като с обществено-политическата си дейност той оставя трайна диря в новата и най-новата ни политическа история.
