Иконите на Божията майка биват два вида


Иконите на Божията майка биват два вида
10 Юли 2019, Сряда


Вижте какви са те

Автор: митрополит Антоний Сурожки

Има два вида икони на Божията Майка. На обичайния, който можете да срещнете на Изток и на Запад, Божията майка държи дете. Това е образ не само на Божията майка като личност, но и на няколко други неща: образ на Въплъщението; утвърждаване на реалността на Въплъщението; утвърждение на истинното и реално майчинство на Девата.

И ако се вгледате внимателно, ще видите, че държейки детето, Богородица никога не гледа към Него. Тя не гледа и към вас, нито в пространството; нейните широко отворени очи са обърнати дълбоко в нея самата. Тя не гледа, тя съзерцава. И нейната нежност е изразена от свенливостта на ръцете й.

Тя държи детето, без да Го прегръща. Обгърнала е детето както някой, който държи нещо свято, което принася, и цялата нежност, цялата човешка любов е изразена от детето, а не от майката.

Тя си остава Майката на Бога и се отнася към детето си не като към малкия Иисус, но като към въплътения син Божи, станал син на Девата; а Той, бидейки истински човек и истински Бог, изразява цялата любов и нежност на човек и Бог към нея, като към Негова майка и Негово творение. Това е единият образ.

Вторият образ, който можете да срещнете твърде рядко, представя Божията майка сама, без явното присъствие на Христа...

Когато се обръщаме към Божията майка с молитва, би трябвало по-често да си представяме, че всяка молитва, отправена към нея, означава: „Майко, аз убих сина ти. Ако ми простиш, може да ми бъде простено. Ако задържиш прошката си, нищо не може да ме спаси от осъждане.”

И е удивително, че чрез всичко, което е разкрито в Евангелието, тя ни дава да разберем и ни окуражава да дойдем при нея именно с тази молитва, защото няма нищо друго, което бихме могли да кажем.

За нас тя е Майката на Бога. Тя е тази, която доведе самия Бог на земята. В този смисъл ние настояваме на израза „Божия майка”. Чрез нея Бог стана човек и се роди сред хората.

За нас тя не е просто инструмент на Въплъщението. Тя е тази, чието лично предаване на Бога, чиято любов към Бога, чиято готовност да бъде това, което отреди Божията воля, нейната покорност (в смисъла, за който вече стана дума) е това, поради което Бог се роди от нея...

Ние я обичаме, виждайки в нея по особен начин Божието слово,  казващо чрез св. ап. Павел „силата Ми се в немощ напълно проявява” (2Кор. 12:9). Виждаме тази крехка израилска дева, надвиваща греха в себе си, надвиваща ада, побеждаваща всичко със силата на Бога, който е в нея.

Именно поради това в моменти на преследване, когато Божията сила не се проявява в нищо друго освен в слабост, тя се откроява така чудесно и така могъщо пред нашите очи. Щом е могла да надвие пръстта и ада, в нейно лице имаме крепост и прибежище: някой, който може да се застъпва и да спасява.

Ние отбелязваме факта, че в нея няма никакво несъгласие с Божията воля, че тя е в съвършена хармония с Него, като използваме в молитвите си думи, с които се обръщаме само към Него и към нея: „Спаси ни” ­не казваме само „Моли се за нас”.

Със съкращения от: „Църковен вестник", бр. 6, 2003 г.
Превод: Михаил Шиндаров



В категории: Вяра , Добри Вести , Светии и свещеници

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки