Сребърната лира на Иван Вазов


Сребърната лира на Иван Вазов
09 Юли 2019, Вторник


Това е един от най-изящните подаръци, които народният поет получава за 70-годишния си юбилей и отбелязването на 50 години творческа дейност

Автор: Дина Харизанова

На 9 юли се навършват 169 години от рождението на Иван Вазов.

В едно свое стихотворение Патриархът на българската литература бленува: „Да бях имал аз лирата чутовна/ Орфеева, що чудеса правила..."

Е, с Орфеевата лира не се сдобива, но за 70-годишния си юбилей и отбелязването на 50 години творческа дейност получава от Юбилейния комитет ценен дар - сребърна лира със сребърен венец и позлатена панделка, върху чиито листенца са изписани имената на някои от неговите безсмъртни творби: „​Немили-недраги", „Чичовци", „Митрофан", „Избавление", „Пряпорец и гусла", „Грамада", „Тъгите на България", „Поля и гори", „Под игото", „Италия", „Сливница", „Хъшове", „Драски и шарки"..

Изящният подарък е изработен по специална поръчка във Виена. Нейното набавяне е възложено на Михалаки Георгиев, секретар в легацията в австрийската столица. Днес тя е един от най-ценните експонати от фонда на най-стария литературен музей, приютен в неговия софийски дом.

По повод въпросния юбилей се организира и всенародна подписка за набиране на средства, от които да се учреди литературен фонд за ежегодно награждаване „на най-добрите български съчинения по изящната литература".

А живеещият в Прага музикант Димитър Георгиев композира „Марш Вазов". 

За 70-годишния си юбилей народният поет получава общо 24 всенародни подаръци, след които и сребърна мастилница с богинята на победата, която му е подарена в Пловдив, редица ордени, картини, барелеф, лаврови венци, портфейли... През 1920 г. пък министърът на просвещението Стоян Омарчевски му дава златен часовник с монограм.

По време на тържеството, Вазов заявява: „​Аз пях за България, защото я обичах; аз насаждах в младите души вяра и обич към своето, защото бях син на България; аз прославих нейната божествена хубава природа, защото бях очарован от нея; аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот, в епохи далечни, когато тя даде на славянския мир светлината на словото и малка сравнително трябваше да води вековна и гигантска борба за своята независимост и за постигане на своите идеали; възпях нейните идеали, защото бяха свещени".



През същата година той посещава Бургас. За топлото му посрещане в морския град свидетелства писателят Петко Росен: „Водейки го под мишница, слязохме долу. Обсипаха го с цветя - порой. Тръгнахме към хотела. В миг учениците от горните класове го грабнаха и понесоха... Счухме само: „На морския бряг, на морския бряг", „Бре стига, бре оставете го, ще го изтървете". Кой чува! Море от младеж и над вълните на това море се носи като свещена скиния бледен и занемял дядо Вазов"...

Пророчески се оказват думите на поета: „Спокойно гледам в бъдещето ази: там мойте песни все ще се четат". Безсмъртно се оказа перото му, а лирата му звучна реди словата му и днес...


В категории: Добри Вести , Нова история

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки