Революционерът Ради Иванов следи строежа на първите български параходи


Революционерът Ради Иванов следи строежа на първите български параходи
Снимка: Уикипедия
31 Май 2019, Петък


Голям е приносът на русенския комита за развитието на нашите железници, пощи и телеграфи и на мореплаването ни в първите следосвобожденски години 

Автор: Атанас Коев

На 1 юни се навършват 120 години от смъртта на Ради Иванов е един от видните наши революционери, активен участник в национално-освободителното ни движение. След освобождението на България от османско робство той е сред пионерите на железопътното, телеграфопощенското и морското дело у нас.

Ради Иванов е роден в Русе на 4 декември 1848 г. в патриотично и родолюбиво българско семейство. Учи в родния си град, където завършва местното класно училище.

На 23-годишна възраст, през 1871 г., заедно с Никола Обретенов и Ангел Кънчев, основават Русенския частен таен революционен комитет. За целта те ползват за свое седалище основаното през 1866 г. от Драган Цанков в крайдунавския град читалище „Зора“.

В продължение на близо девет месеца Ради Иванов е секретар на комитета. През това време той развива огромна организационна дейност – утвърждава и налага устава на БРЦК, въвежда нелегални имена на членовете му и разширява връзките с българските революционери, намиращи се във Влашко.

Русенският революционер изключително добре прилага революционната тактика –  той е майстор на комитетската тайна и умее да скрива много добре себе си и другарите си. Предпазлив и рискуващ само където се налага, успява да намери широк простор за съзаклятническото дело.

В същото време увлеченията му са насочени към театъра, езиците, пеенето и просветната дейност. Именно заради тези негови качества той е особено ценен от видните наши революционери Никола Обретенов, Иларион Драгостинов и Тома Кърджиев.

През 1872 г. поради провал в революционната мрежа Ради Иванов е заловен от турските власти. Наскоро след това е освободен заради липса на доказателства за конспиративната му дейност. След като излиза от тъмницата, той емигрира в Румъния, а на следващата година се завръща в България и става учител в Плевен, за да буди националното самосъзнание у сънародниците си.

През 1874 г. русенецът постъпва на работа в „Източните железници“ на барон Хирш. Заради богатата си култура, образованост и начетеност е назначен първоначално за началник на гара Харманли, а след това на гарите Фере и Софлу. Това му позволява да се включи дейно в подготовката на Старозагорското въстание през 1875 г., а на следващата година и на Априлското въстание. Той укрива на гарите от турската полиция апостолите Захари Стоянов, Панайот Волов, Стефан Стамболов и др.

След погрома на бунта през май 1876 г. му е издадена задочно смъртна присъда от турските власти. Предупреден от своя брат, Ради Иванов успява да избяга в Одрин, а след това в Цариград, откъдето един френски капитан му помага да се озове в Марсилия (Франция).

Когато през есента на 1876 г. избухва Сръбско-турската война, сърцатият революционер се включва като доброволец в нея. След началото на Руско-турската война (1877-1878 г.) служи като преводач на руските войски.

В свободното Княжество България Ради Иванов отново се връща на работа като железопътен служител. Постепенно се издига в йерархията и достига до поста директор на движението по железниците.

Впоследствие се премества да работи в системата на пощите и телеграфите. През  1884 г. е назначен за главен директор на българските пощи и телеграфи. Първото ръководство за боравене с морзов апарат е превод от френски език и е съставено от него. Негова е и идеята за създаване на Пощенска спестовна каса.

През 1885 г. като главен директор на пощите и телеграфите у нас, той взима участие в Международния конгрес на пощите и телеграфите, провел се в португалската столица Лисабон. Изказванията му на форума са на перфектен френски език, като са приети много от направените от него предложения. През лятото на същата година взима участие и в Международната телеграфска конференция, състояла се в Берлин.

През 1893 г. Ради Иванов напуска държавната служба и се включва като акционер в новооснованото „Българско търговско параходно дружество“ във Варна, където е избран за директор. Като ръководител на компанията той е изпратен в Лондон, за да наблюдава строежа на първите български параходи ,,Борис“ и ,,България“. В края на 1898 г. напуска параходното дружество и се завръща в родината.

Бидейки ръководител на железниците, пощите и телеграфите и накрая на параходното дружество, Ради Иванов полага големи грижи за развитието на тези важни отрасли на родната ни икономика. По времето, когато е директор на параходното дружество, връзките му с княз Фердинанд са особено силни, тъй като често придружава монарха при посещенията му в турската столица Цариград.

Видният русенец умира на 1 юни 1899 г., в разцвета на силите си – на 51-годишна възраст. Погребан е по подобаващ начин за заслугите му за освобождението на България от турско робство и за големия му принос в първите следосвобожденски години за развитието на нашите железници, пощи и телеграфи и на мореплаването ни.


В категории: Новини , История

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки