Рачо Петков Славейков – ангелът с огнен меч


Рачо Петков Славейков – ангелът с огнен меч
Снимка: Книгоиздателство „Асеневци"
16 Май 2019, Четвъртък


Така нарича сина на Петко Славейков френският писател, мислител, визионер и носител на Нобелова награда Ромен Ролан

Автор: Димитър Тренчев

По повелята на традицията Петко Славейков кръщава първата си мъжка рожба на името на баща си, майстор Рачо – казанджия, забягнал от вечно размирната долина на Разлога и заселил се в Трявна.

След калема и пачето перо в тревненското школо малкият Рачо продължава учението си в Цариград и същевременно помага на баща си в печатането на в. „Македония“.

През 1871/1872 г. Рачо учи в престижния Робърт колеж, който напуска и постъпва в гимназията в руския град Николаев като стипендиант на Южнославянския комитет.

Започналата през 1877 г. Руско-турска война заварва тревненския гимназист в последния клас, който напуска и се записва доброволец в руската армия.

С военно звание унтерофицер (подофицер, бел. авт. Д.Т.) Рачо Славейков е зачислен в щаба на княз В.А. Черкаски и се сражава в епохалната Шипченска епопея.

През 1883 Рачо Славейков завършва кавалерийското училище в гр. Екатеринослав с военно звание подпоручик (младши лейтенант, б.а.).

Военната кариера на Рачо Славейков започва в милицията на Източна Румелия, минава през Съединението и съдбоносната за спасението на България Сръбско-българска война от 1885 г. и скоропостижно завършва две години по-късно, с участието му в бунтовете на офицерите-русофили във военните гарнизони на Русе и Силистра.

Повечето от разбунтувалите се офицери са екзекутирани, но осъденият на разстрел Рачо Славейков успява да избяга в Русия.

През 1891 г. размирникът завършва Висшата кавалерийска школа в Петербург. Междувременно е амнистиран и се завръща в България, но заради репресиите върху Славейковата фамилия от правителството на Стефан Стамболов, отново емигрира в Русия.

През 1894 г., в духа на провежданата политика на плавно помирение с Русия, правителството на д-р Константин Стоилов разрешава на Рачо Славейков да се завърне в родината, за да се прости с умиращия си баща.

Забраната да се върне във войската, както и да заема каквато и да е държавна служба, превръща Рачо Славейков в своеобразен „вътрешен емигрант“ и преориентира професионалното му поприще към журналистиката, историографията и преводачеството.

С името си и под псевдонима „Детелинов Р.П.“ Рачо Славейков пише в тогавашните български вестници и списания. Кореспондент е и на френски, английски и руски издания. А заради своята безкомпромисност и образен изказ, френският писател, мислител, визионер и носител на Нобелова награда Ромен Ролан го нарича „ангел с огнен меч“.

„Вътрешният емигрант“ издава и своите изследвания, посветени на българската военна история – „Отбраната на Шипка на 9-и, 10-и и 11-ти август 1877 година“, на българския стопански поминък – „Тракийският кон и тракийското коневъдство“, на българския фолклор – „Български народни обичаи и вярвания“ и разбира се, издава и житие-битието на баща си – „Петко Рачов Славейков“.

Съпричастен с борбата на българите за национално освобождение на Македония и Одринска Тракия, Рачо Славейков поддържа контакти с ръководителите на ВМОРО и е личен приятел на легендарния Даме Груев, за когото оставя спомени, които просто плачат за печат.

Името, делата и творчеството на Рачо Славейков са били известни на съвременниците му, колкото и на баща му, и на братята му! А днес?!


В категории: Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки