Супа, риба, месо и сладкиши похапвали депутатите на Учредителното събрание


Супа, риба, месо и сладкиши похапвали депутатите на Учредителното събрание
Откриването на учредителното събрание, гравюра от 1879 г.
16 Април 2019, Вторник


Вижте още някои любопитни факти, съпътстващи работата му

Автор: Десант

В началото на 1879 г. току-що освободена България прави първите си стъпки като автономна държава. И най-важната от тях е свикването на Учредително събрание, което да приеме основен закон – Конституция, което става на 16 април с.г.

Като приема своя Конституция и дава началото на парламентарния живот в страната, България заявява на света, че вече е самостоятелна и независима и от този момент нататък сама ще чертае съдбините си.

Ето и някои любопитни факти, съпътстващи работата на Учредителното събрание:

Освен с изготвянето и гласуването на Конституцията, Велико Търново през тези дни е било заето и с някои светски прояви. Общо взето, цялото събитие е било възприемано като повод за празнуване и забавление.

На откриването на Учредителното събрание като специални гости са поканени първия български драматург, духовник и политик, Васил Друмев и великия архитект Колю Фичето.

Звънецът, който първият председател на български парламент Екзарх Антим I използва по време на заседания, за да въдворява ред, е скъпоценна антика от XV век, изработена в Персия. Той е от медна сплав и се отличава с филигранна изработка.

В основата на дръжката му е гравиран следният стих: "Някой ден, когато съдбата ме покоси и  превърне мене нещастния от земен в раб Божий, милостиви Господи, дай му сили, здраве на този, който чете тези мои редове и се моли за мене." Светинята се съхранява в Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Ето как един от участниците си спомня деня на откриване на Народното събрание: „…на всяка крачка, на всяка уличка димеше скара, лееше се червено лясковско вино. Вечер в кръчмите и хановете беше новий Вавилон от речи, песни, викове и декларации. Млада България ликуваше и тържествуваше.“

Докато тече Учредителното събрание, излиза първия хумористичен вестник след Освобождението – „Остен“ на Петко Славейков.

По време на заседанията е създаден първият военен духов оркестър на България. Негов диригент е чешкият музикант Йозеф Хохола. Всички музиканти в оркестъра също са чехи. Те пристигат в Свищов с кораб по Дунав и пътуват до Търново с конски каруци. По това време пътуването от Свищов до  Велико Търново е отнемало четири дни.

По време на Учредителното събрание се провежда и първото модно ревю в България. То е организирано от русенката Евдокия Антонова, която изкупила сценичните костюми на букурещкия театър „Виктория“, за да ги представи пред търновското общество.

Истина е, че по това време никой не си е и помислял да допусне жените да гласуват, но първият политически салон в България е организиран именно от жена – г-жа Венетия Сарафиди, във Велико Търново. В къщата й, украсена с полилеи от венециански кристал и картини на художници от Флоренция, са нощували и княз Дондуков, и новоизбраният княз Александър Батенберг.

Част от културната програма на депутатите е било представлението на пиесата „Иванко“ от Васил Друмев, изиграна от читалищни дейци от Търново в присъствието на автора.

Търновската градска община била отговорна за създаването на организацията за работа на народните представители и се справила забележително добре. Градският съвет организирал и плащал настаняването и храненето на депутатите. Било решено разходите на представител да се ограничат в 25 франка. Това било достатъчно за нощувки, закуска, обяд и вечеря.

Ето от какво се състоял обядът на представителите според тогавашните документи: „Супа, риба, месо печено и салата, сладки неща и кафе“.


В категории: Новини , История , Нова история

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки