Кино перверзията „Снимка с Юки“: Лоши старци от обезлюдено село колят с брадви добри цигани


Кино перверзията „Снимка с Юки“: Лоши старци от обезлюдено село колят с брадви добри цигани
10 Април 2019, Сряда


Кой плати за този политкоректен, либерален, умен и красив филм?

Автор: Божидар Божков

Имах нервите два часа да останем сами двама души в салона, след като другите двама станаха и си тръгнаха на 40-тата минута, за да гледаме „Снимка с Юки“ – политкоректен, либерален, умен и красив филм.

Руши Видинлиев е българин, женен за японка и избягал отдавна в Канада. Японката е ялова. В Канада ин витро процедурите са скъпи. Руши се сеща, че в загърбената му родина всичко е евтинджос и идват тук за ин витро.

Майката на Руши не харесва, че той е избягал в чужбина, и се държи хладно с него и с жена му. Той взима ключовете от старата къща на дядо на село и отиват с японката там.

Дотук нещата изглеждат горе-долу правдоподобно.

В селото – петима българи на кръст, които се разхождат с брадви, с които да колят цигани. На тази точно сцена единствените други двама зрители в залата станаха и си тръгнаха. Беше ми трудно да ги разбера, защото дори това, че лоши българи кръстосват селото си, за да колят цигани с брадви, под голямо условие, можем да го приемем за правдоподобно.

Жената на Руши, която се казва Юки, много обича цигани и през пет минути повтаря, че иска да отиде при циганите и да си ги снима, снима, снима до насита. Тя носи фотоапарат „Полароид“ за моментни снимки и през две минути го показва, за да не забравим кой е спонсор на филма.

Обаче Руши и Юки блъскат циганче. То умира.

Идва следовател, в чиято роля извира (и тук!) Димитър Маринов. Следователят е лукав бял расист, който дава да се разбере, че знае кой е блъснал циганчето, но виновен ще е баща му, защото циганите са гнусни по дефиниция и всички следователи и полицаи ги мразят. „То ние знаем как да се оправим с тях, ама сега нали е демокрация“ – буквален цитат.

Реално детето е умряло, защото вечерта баща му го е шамаросал - така е по оригиналния разказ. Но тъй като филмът иска да е умен и красив, тази нишка е смотана в думите на циганина: Сашко се смееше сутрин, като ставаше, смееше си и вечер, като го нашляпвах. Но това са подробности, които зрителят може и да не схване, понеже къде-къде по-важна е основната – не нишка, а направо канап – на филма.

Оттук-нататък Руши и жена му са лошите бели хора (тя етнически не би следвало да е точно бяла, но във филма играе японка с много бяло лице – най-лошата японска артистка, която съм виждал някога).

Срещу тях са добрите, мили цигани, готови винаги да помогнат. Една от циганките пипа Юки за корема и веднага ѝ познава: Ти си ялова! Дава ѝ някаква тревица, от която да се излекува и да зачене.

Следват 60 минути, в които българинът и японката си повтарят (някъде към 30 пъти) какви са гадни, долни, лоши, как са отвратителни убийци, как циганите са мили, а очите им – топли и добри.

Има сцена, в която бащата на убитото пристига при Руши, удря го леко по лицето и му казва: Знам, че ти си блъснал детенцето ми, но няма да те убия, защото съм добър. А жена му – циганката, разказва, че мъж ѝ може да е боксьор, ама е много добър и мил човек. Даже навремето трябвало да отиде на олимпийски игри, ама имало кражба в отбора, всички казали, че няма как циганинът да не е крадеца и затова лошите бели хора не го пуснали да се състезава.

Филмът приключва с милата сцена, в която Руши е при майка си. Жена му звъни от Япония и казва: Бременна съм, ще имаме дете. Циганската доброта е победила и се разлива на талази в празната зала.

***
Режисьор на лентата е Лъчезар Аврамов. Филмът е първата българска копродукция с Япония и се осъществява с подкрепата на Националния филмов център и БНТ.  


В категории: Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки