В памет на един поборник за свободата ни, за когото в учебниците няма и ред


В памет на един поборник за свободата ни, за когото в учебниците няма и ред
03 Март 2019, Неделя


Точно в деня на националния ни празник 3 март през 1988 година, в Поморие е открита паметна плоча, посветена на поборниците Симеон Стойков и Вълко Янев

Автор: д-р инж. Иван Симеонов

Точно в деня на националния ни празник 3 март през 1988 година, в Поморие е открита паметна плоча, посветена на поборниците Симеон Стойков и Вълко Янев. Това е доста необичайно за времето си като факт, тъй като в този период практиката е такива знаци да се посвещават на утвърдени и широко познати герои от близката ни история, а тези двама герои са сравнително неизвестни.


Откриването на паметната плоча в Поморие

Всичко това, разбира се, си има предистория. Първи на Симеон Стойков посвещават материали проф. Стефан Дойнов и краеведът от Твърдица полк. Тодор Стоянов. Това става във връзка със 100-годишнината от Освободителната война.

Щафетата след това я поеха родителите ми – Фанка и Стойко Симеонови. На следващата година те, подпомогнати и от други роднини, организираха среща на двата клона в рода – в Поморие и Твърдица. Тя се състоя в ресторант „Кристал”, който се намираше на мястото на къщата на Симеон Стойков – в центъра на града. Тогава се поде и инициативата да му се построи заслужен паметник.

Станах свидетел на усилията, които положиха родителите ми. Майка ми, с пословичната си акуратност е съхранила документите – писма и отговори на Министерството на културата и Института за опазване на паметниците на културата. Два пъти в тази връзка ходиха на среща и с тогавашния министър.

После решиха, че не е редно да има паметник само на прадядо ми и издириха дядо Вълко Янев, опълченец, участвал в битките на Шипка. Като последно беше поставено и условието да има публикация в местния печат. Тогава не беше никак лесно да се пише за неизвестни герои.

Процедурата беше сложна. Но в това отношение голяма бе помощта на проф. Иван Карайотов. В крайна сметка на 3 март 1988 година тази паметна плоча, своеобразен предвестник на настъпващите промени, бе открита.

Моят прадядо Симеон Стойков е роден през 1848 година и е отраснал в подбалканския градец Твърдица. Още като младеж той се включва в освободителните борби и бързо заема лидерска позиция. В родната му къща има обособено скривалище, в което няколко пъти се е укривал и самият Левски. Скъпи гости в дома му са били и Райна Княгиня (с която са далечни роднини), Георги Измирлиев, Михаил Греков и много други големи личности от тази епоха.

Като ученик в Търново прадядо ми става близък приятел със Стефан Стамболов. Той взима участие с чета в Старозагорското въстание, в което проявява изключителна съобразителност при оттеглянето на въстаниците от Стара Загора и по този начин спасява живота на Стефан Стамболов и неговите другари.

Симеон Стойков се включва активно и в Априлската епопея, но спомените му от това време така и остават неизвестни заради конфликта, който е имал със Захари Стоянов на тема русофилство. След кървавия разгром на това героично въстание, той заминава за Плоещ с намерение да се присъедини към Опълчението.

Заради военните му познания, които е натрупал, докато учи в Русия), както и владеенето му на турски и руски език, руското командване му възлага разузнавателни функции, съчетани с охрана на Твърдишкия проход. При завземането на Твърдица от полка на полк. Пушкин, син на гениалния поет, с него влиза и четата на Симеон Стойков, на когото е присъдено руско офицерско звание.

След края на Руско-турската война той става комендант на Твърдица и на още 20 села, а по-късно е назначен за началник на пощата и е избран за народен представител. По време на русофилския бунт обаче е осъден на смърт, но по щастливо стечение на обстоятелствата е помилван от Стамболов.

През 1907 г. прадядо ми се преселва в Поморие, след което бива последван от по-голямата част от рода си. Но почитта към него в Твърдица е жива и до днес. На къщата му там е поставена паметна плоча. А през 2008 година, по случай 160 години от рождението му, общината и местният музей организираха вълнуващо тържество, на което бяха поканени и представители от рода му от Поморие. Радио „Варна” пък по този повод посвети цяло специално предаване на него.


Пред старата къща на Симеон Стайков

В Поморие Симеон Стойков също оставя трайни следи. Първият трактор за риголване, използван за обработка на земята при засаждане на лозя, и първата вършачка (на която в местния музей се пази снимка) са негово дело. Въпреки напредналата си възраст, той става  пионер в много прогресивни за времето си начинания, като очевидно е действал с мисъл за бъдещето.

По непотвърдени данни, по времето на Стамболийски, в най-размирния период, за кратко време е бил кмет. В старата си къща, която е закупил при идването си в Поморие, и за която имаше идея да бъде предоставена за музей, е оборудвал работен кабинет, който е бил украсен с множество снимки и картини, свързани с войната, а също и с оръжия.

Вече на преклонна възраст прадядо ми обичал да седи на стол пред новата си къща, по-късно превърната в бившия ресторант „Кристал”. Минаващи възрастни турци, като го виждали, се отбивали, поздравявали го почтително и дълго и приятелски разговаряли с него.

Симеон Стойков умира през 1940 година. Неговите съвременници са го запомнили като изключително скромна личност – на въпросите, които му задавали за неговото минало, след кратко мълчание той отвръщал само, че е бил в Русия и е учил там.


В категории: История , Добри Вести , Войни за освобождение , Българските родове

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки