На 1 март се навършват 105 г. от смъртта на един от големите наши революционни и обществено-политически дейци от периода на Възраждането
Автор: Атанас Коев
На 12 август 1839 г. в град Елена се ражда един от големите наши революционни и обществено-политически дейци от периода на Възраждането Иван Кършовски. А на 1 март се навършват 105 г. от смъртта му. Той оставя трайна диря в борбата за българска просвета и самостоятелна българска църква, както и в освободителното ни движение.
Според преданието родът Кършовски води началото си от болярина Кършо от времето на Втората българска държава. След падането на България под османско владичество този род се разселва в различни градове, както в страната така и в чужбина.
Образованието си малкият Иван получава в Еленското класно училище, едно от големите просветни средища през Възраждането. Тук негови учители са видните просветители Иван Момчилов и Никифор Попконстантинов. Като ученик Кършовски е прилежно и старателно дете, показвайки високи дарования.
Той често се среща с изповедника на Еленския метох дядо Йосиф и слуша с интерес разказите му за миналото българско величие и за борбите на народа ни против вековния поробител. В резултат на това у него се засилва любовта към Еленския край, към историческото ни наследство, а също и жаждата му за свобода.
В периода 1853-1854 г. Иван Кършовски се главява за взаимен учител в Еленското училище, като става и певец в хора към църквата „Свети Никола“. От това време са и първите срещи на еленчанина с Георги Сава Раковски, като те оставят трайни следи в съзнанието на младия учител.
Пролетта на 1856 г. Кършовски започва работа като чирак абаджия в Търново. Тук той се среща с капитан дядо Никола и се включва в подготвяното съзаклятие. На него е възложена подготовката на Еленския край за въстанието. След неуспеха на подготвяния бунт младият бунтар продължава образованието си в Свищовското класно училище при учителя Никола Касапски.
След приключване на обучението си, Кършовски постъпва като учител в село Елхово, Старозагорско, а през 1858-1860г. учителствува в Хаджиоглу Пазарджик (дн. Добрич). Тук той се включва в борбата на народа ни за самостоятелна българска църква-против гръцкия митрополит Дионисий. В резултат на смелите му и решителни действия омразният духовник е протонен от Добруджа. Младият учител успява да наложи българския език като официален в училището и в църквата на града.
От Добруджа Кършовски се насочва към Цариград, където престоява около три месеца. Тук се запознава с Драган Цанков и изучава словослагателство при Димитър Паничков. Следват неуспешни опити да продължи да учителствува в Балчик и в село Черна, а заради дейността му срещу гръцкото духовенство е наклеветен от варненския митрополит Порфирий и е хвърлен във Варненския затвор, като след това е преместен в Русе и в Търново.
След освобождаването му заминава за Белград и постъпва в Първата българска легия на Георги Сава Раковски. Тук еленчанинът активно участвува в съставянето и подготовката на чети за България, като е назначен и за главен писар. Впоследствие се включва в четата на Панайот Хитов и във Втората българска легия, където е произведен в чин подофицер за особени заслуги.
След разтурянето на легията Кършовски заминава за Гюргево и започва работа като главен учител в българското училище. Сътрудничи на Каравеловите вестници „Свобода“ и „Независимост“ и става един от учредителите на Българското книжовно дружество, дн. БАН в Браила.
Като учител в Румъния той работи активно за укрепване националното съзнание на сънародниците си, отделяйки голямо внимание на обучението по българска история.
През лятото на 1869 г. Иван Кършовски напуска Гюргево и се установява в Букурещ, където застава начело на неделното българско училище. Октомври същата година е включен в състава на учредения БРЦК. От 1871 г. видният еленчанин учителствува в Плоещ за около пет години.
Интерес представлява публицистиката на Кършовски. Той се изявява като поет и печата десетки стихотворения в различни български емигрантски издания. По-известни негови творби са „Свобода или смърт“-за борбата на българите в емиграция за национално освобождение, „Песен за храбрия български войвода Стефан Караджа“, „Лъжлива надежда“ и др. Като журналист публикува статии във вестниците „Народност“, „Дунавска зора“, „Право“, „Отечество“, „Тъпан“, „Македония“, „Читалище “и списание „Училище“. По-важни негови статии от този период са: „Апел за единна борба на българи, сърби и румъни против деспотизма“, „Какви са нашите общини и какви длъжности имат“и др.
В периода 1876-1878 г. в Плоещ Кършовски основава и редактира два български вестника на румънски език-„Орел“и „Национална независимост“. Те имат информационно-политически характер и са с либерално-демократична насоченост.
През пролетта на 1876 г. видният революционер взема дейно участие в подготовката на Ботевата чета, но по независещи от него причини не се включва в състава и. По време на Руско-турската война 1877-1878 г.
Кършовски се установява в Хърсово, Северна Добруджа, и се включва в градското управление, а след освобождението на България е назначен за председател на Провадийския окръжен съд (1879 г.).
Участвува в работата на Учредителнато събрание, като депутат. По време на дейността му в Търново се сближава със Стефан Стамболов и става един от близките му другари и съмишленици.
През 1880 г. видният българин се преселва в София и се отдава на адвокатска и журналистическа дейност. Тук той започва да издава вестник „Струма“, преименуван по-късно във „Вардар“. В столицата постепенно започва да симпатизира на либералите на д-р Васил Радославов.
Умира в София на 1 март 1914 г., като е погребан по подобаващ начин за големите му заслуги към българския народ.
