Интересите на юриста, който е и историк, и публицист, са насочени към съдбата на балгарското население, намиращо се извън пределите на нашата страна
Автор: Атанас Коев
На 24 февруари се навършват 85 години от смъртта на Гаврил Занетов – изявен български юрист от гагаузки произход. Освен това се изявява като историк, литературен критик и публицист, избран заради научната си дейност за член-кореспондент на БАН.
Той е роден през 1863 г. в бесарабското село Конгас, намиращо се тогава в рамките на Обединено княжество Влахия и Молдова. Първоначално учи в родното си място, а след това в българската Болградска гимназия. Кагото се дипломира, се записва да следва право в Императорския новорусийски университет, но впоследствие се прехвърля в Швейцария, където се дипломира като юрист.
През 80-те години на XIX век Гаврил Занетов престига в Княжество България и започва работа като съдебен магистрат. Той последователно е съдия и прокурор във Варна, Враца, Сливен и други градове на страната. Накрая става Апелативен съдия в Софиския градски съд и се устанавява трайно в столицата.
Гаврил Занетов
Освен като юрист, Занетов се изявява и като добър изследоветел на българската история, литературен критик и талантлив публицист. Той е автор на редица книги, студии и публикации с историческа и етнографска проблематика. Като историк и публицист интересите му са насочени към съдбата на балгарското население, намиращо се извън пределите на нашата страна.
По-важни негови трудове са: „Българските колонии в Русия“, излязъл в две части в периода 1891-1895 година в „Переодическо списание“, „В Сръбско и Хърватско“ (1898 г.), „Първите влашки господари“ (отпечатан през 1900 и 1901 г.), „Българското население през средните векове. Историко-юридически скици“ (издаден в Русе през 1902 г.), „Западните български земи в Сърбия“ (1917 г.), „Населението по долината на Велика Морава“ (1918 г.) и др.
Занетов е задълбочен и сериозен изследовател и познавач на Поморавската област, населена в по-голямата си част с българи, отнета от страната ни и дадена несправедливо на Сърбия. Именно заради това, през Първата световна война, когато Поморавието е под българско управление, в периода 1917-1918 г. той е избран за член на Поморавския народно-просветен комитет.
Видният български юрист сътрудничи на повечето наши переодични издания, излизащи в края на XIX и началото на XX век, като голяма част от публикациите му са в „Български преглед“, „Переодическо списание“, „Денница“ и др. В редица свои статии той полемизира и по въпросите на переодичния печат у нас и по света.
Гаврил Занетов умира на 24 февруари 1934 г. в София, на 71-годишна възраст, оставяйки богато научно и публицистично наследство.
