Днес къщата-музей е един от най-посещаваните туристически обекти в България
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Родната къща на Васил Левски е построена през ХVIII век. Стояла е безстопанствена, след като майката му Гина Кунчева отива да живее в дома на дъщеря си Яна, където умира през януари 1878 г., малко след като градът е освободен от руските войски на генерал Павел Карцов.
Постепенно къщата започва да се саморазрушава и когато през 1933 г. в Карлово пристига кинематографистът Васил Гендов да снима първия говорящ български филм „Бунтът на робите”, тя вече е в окаяно състояние и това предизвиква неговата незабавна реакция. За целта потърсва съдействие от началника на карловския гарнизон, полковник Петър Димков - бъдещ прочут народен лечител, който помага за възстановяването на къщата.
След драматичното спасяване на къщата от разрушаване, в Карлово се създава инициативен комитет, начело с кмета на общината Аристотел Янакиев, който си поставя една единствена цел, възстановяването на къщата - светиня за всеки българин.
През октомври 1933 г. карловци и военнослужещите от гарнизона се включват с ентусиазъм в това благородно дело.
Говори се, че дори местните турци дали пари за реставрацията на къщата на Апостола. Градежът следва макет, изготвен от Васил Караиванов и Христо Фъргов - братовчеди на Васил Левски. Само за 40 дни къщата е завършена по проект на архитект Димитър Иванов.
През 1937 г. е открит Музей на Апостола на Свободата в нея. Първи уредник на музея е Никола Славчев.
През 1954 г. Музеят е включен в националната музейна мрежа, а през 1955 г. до нея е изградена зала за документална експозиция.
В периода 1968 – 1992 г. музеят е филиал на Градския исторически музей в Карлово, а от 1993 г. придобива самостоятелен статут.
От 1994 г. музейният комплекс се възстановява и разширява. Към него са включени Чардаклиевата къща и параклиса „Всех святих болгарских“, в който се съхраняват част от косите на Апостола.
От 21 юли 2000 г. къща-музей „Васил Левски” става национален културен институт.
