Запознайте се с екзотичното „мяо-мяо" – нещо като малина, ама не съвсем


Запознайте се с екзотичното  „мяо-мяо" – нещо като малина, ама не съвсем
13 Февруари 2019, Сряда


Плодът не издържа на траспортиране, затова го няма на пазара, но с успех може да се отглежда от любители градинари

Автор: Дина Харизанова

Ако искате да имате в градината си нещо екзотично, за което да не полагате много грижи, това е за вас – казват му „мяо-мяо“. Известно е още като тибетска или розолистна малина.

Както подсказва името му, произхода на това растение, минаващо повече за декоративна, отколкото плодова култура, е Тибет, и по-точно Хималаите, Япония и Китай. В Европа се отглежда масово в прибалтийските републики и Полша. В Украйна се среща повече в див вид. Диворастящо се шири и в африканските и австралийски земи.



Основните достойнства на този храст са добрата му издържливост, агресивно разрастване, мразоустойчивост и невзискателност към условията му на култивиране. Така че няма причина да не се развива успешно и в нашата страна, поне от любители градинари. Вече доста разсадници в България предлагат вкоренени екземпляри от „мяо мяо“.

Въпреки приятните си вкусови качества, няма да го намерите в магазините, тъй като има ниска транспортабилност – с две думи, плодът не е издържлив за търговски цели.

Но пък от него стават прекрасни конфитюри и сладка. Употребява се и в салати с домати.



Тибетската малина е много обичана и от ландшафтните дизайнери, които я препоръчват горещо за оформянето на жив плет. Практически насажденията от нея са непроходими дори и за кучетата и котките. Друг вариант е да бъде засадена край оградата или в съчетание с хвойнови видове.

Отглеждането й е изключително лесно. През есента наземната й част трябва да се отреже на 2-3 см от повърхността на почвата. През лятото се изрязват безплодните клонки.

Трябва все пак да се внимава да не превземе градината.  Дори да я окастрите прекалено, растенията се възстановяват от останалите в почвата корени.

Покрай тибетската малина трябва редовно да се окопава, но внимателно, тъй като корените й са разположени повърхностно.

Полива се вечерно време, особено в сухо лято. Ако почвата пресъхне, плодовете могат да опадат. Затова е желателно около корена да се мулчира с торф, оборски тор или компост.

Първата реколта се получава на третата-четвъртата година след засаждането на храста.


В категории: Новини , Земеделие и скотовъдство

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки