Специалистът по преврати Дамян Велчев


Специалистът по преврати Дамян Велчев
Снимки: фотоархив Тодор Славчев
24 Януари 2019, Четвъртък


На 25 януари се навършват 65 години от смъртта на изявения български военен, политически и държавен деец, за която се подозира, че пръст има Държавна сигурност

Автор: Атанас Коев

Дамян Велчев е изявен български военен, политически и държавен деец, един от основателите и ръководителите на Военния съюз, член на политическия кръг „Звено“, достигнал до чин генерал-полковник от българската армия. Той е активен участник в три държавни преврата – деветоюнския през 1923 г., деветнадесетомайския през 1934 г. и деветосептемврийския през 1944 г.

Родното място на този наш генерал е Габрово, откъдето започва земния си път на 20 февруари 1893 г. Първоначално учи в родния си град, след което постъпва във Военното училище в София и го завършва през 1903 г. Произведен в чин подпоручик, той започва службата си в редовете на българската армия. Участва в двете Балкански войни като командир на рота, проявявайки се като смел и съобразителен началник.

По време на Първата световна война 1915-1918 г. е командир на пехотна дружина и също се отличава в боевете със съглашенските войски. След края на войната Дамян Велчев е един от създателите и организаторите на Военния съюз през 1919 г., като заради тази му дейност през следващата година той е уволнен от армията.

През 1920 г. габровският военен деец е включен в ръководството на Военния съюз и като такъв е сред хората, подготвили и осъществили преврата на 9 юни 1923 г., с който е свалено от власт земеделското правителство на Александър Стамболийски, а самият той е убит.

След успешния край на преврата Дамян Велчев е назначен отначало за заместник-началник, а след това и за началник на Военното училище в София. През 1928 г. поради възникнал конфликт между него и военния министър генерал Иван Вълков е уволнен отново от армията. През същата година той е избран за секретар на Централното управление на възстановения Военен съюз. В периода 1928-1932 г. Велчев следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, дипломирайки се като юрист.

Заедно с водачите на ПК „Звено“ габровският офицер подготвя и извършва преврата на 19 май 1934 г., чрез който е свален от власт кабинетът на Народния блок. След преврата Дамян Велчев не заема никакви постове, но играе важна роля в обществено-политическия живот на България през този период.

През 1935 г. верни на цар Борис III офицери успяват да отстранят полковник Велчев от ръководството на Военния съюз, заради републиканските му настроения, а наскоро след това той е изключен и от редовете на съюза. През лятото на същата година е прогонен от страната и за кратко се установява  в Югославия. Няколко месеца по-късно обаче той нелегално се завръща в България, като прави опит да организира антимонархически преврат, целящ свалянето на монарха от власт.

В хода на подготовката заговорът е разкрит и осуетен, а полковник Велчев е арестуван, съден и осъден на смърт. Впоследствие присъдата му е заменена с доживотен затвор, а през 1940 г. е амнистиран от българския цар Борис III.

Излязъл на свобода, Дамян Велчев не се отказва от активна политическа дейност – през 1942 г. се сближава с левите сили в страната и участва в създаването на Отечествения фронт, като представител на ПК „Звено“.

Взема дейно участие  в подготовката и осъществяването на деветосептемврийския преврат през 1944 г., с който е свален кабинета на Константин Муравиев. Веднага след преврата е произведен в чин генерал-майор и е включен в ОФ-правителството на Кимон Георгиев като военен министър. Следват две бързи повишения в звание и той става генерал-полковник от българската армия.

Като министър на войната Дамян Велчев прави опит да спаси от политическо и съдебно преследване тази част от българското офицерство, която е обвинена от т. нар. Народен съд, изпращайки ги на фронта във войната срещу Германия. Рязко се противопоставя на политизирането на армията ни.

Установяващият се в Българи комунистически режим не му прощава тези деяния. През септември 1946 г. е отстранен от правителството и е изпратен като пълномощен министър на страната в Швейцария. Година по-късно, през октомври 1947 г. е отстранен и от този пост.

Отказва да се завърне в България, знаейки че го чака политическа и съдебна разправа от страна на комунистическия режим, заради което му е отнето българското гражданство. Загива при трагични и неизяснени обстоятелства при едно посещение във Франция, а датата е 25 януари 1954 г. Вероятно смъртта му е причинена от агенти на нашата Държавна сигурност, тъй като той знае твърде много и е опасен за режима.

Дамян Велчев е от малцината български офицери дръзнали да се противопоставят, както на едноличното управление на цар Борис III, установено у нас след 1935 г. от монарха, така и на комунистическия режим, наложен в страната след деветосептемврийския преврат от 1944 г., в който е активен участник. За заслугите му на бойното поле той получава редица отличия, сред които са два ордена „За храброст“ – 3 и 4 степен, орден „Св. Александър“ – 5 степен, с мечове и др.


В категории: Новини , История

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки