Наскоро БНР в съботната си оперна вечер по програма „Христо Ботев” излъчи от Златния си фонд архивен запис на рядко изпълняваната поради трудността си опера на Амилкаре Понкиели „Джоконда” от 1958 г. Бях гледал тази постановка като дете и имах смътни спомени, но се оказа, че не бях забравил прекрасната протагонистка с рядко красивия си глас и ярка сценична външност - Мария Бохачек.
Записът, отпреди шест десетилетия, в който участват няколко наистина надарени, първокласни певци като баритонът Кирил Кръстев, мецосопраните Ана Георгиева и Евгения Бабачева, тенорът Йорго Стефанов и басът Неделчо Павлов, първи солисти от златното време на Русенската опера, наистина е издържал изпита времето и може се слуша с удоволствие сега.
Мария Бохачек (1931 – 1999), дългогодишната недостижима прима на Варненската опера, а преди това и на Русенската опера, беше певица от европейска величина. Днес изпълнителите от нейния мащаб не остават у нас, още по-малко в провинцията, докато преди 1989 г. театрите ни в страната се радваха на изпълнители от ранга на Кирил Кръстев, Николай Здравков, Пенка Коева, Валя Александрова, Пенка Маринова, Пенка Дилова, Тодор Бонев, Тодор Костов, Стефан Циганчев, Михаил Зидаров, Лиляна Анастасова, Михаил Мартинов и още редица други от Русе, Варна, Пловдив и Стара Загора, способни да украсят с необикновената си певческа дарба и най-големите световни сцени.
Родена под артистичния знак на везните - през 1931 г. в дунавското пристанищно градче Оряхово, Мария Бохачек е от чешки произход. През 1953 г. завършва с отличие Държавната музикална академия в София, в класа на чешката възпитаничка Людмила Прокопова и веднага е приета за редовна артистка в Русенската опера, където пее до 1961 г.
Русенските меломани приемат дебютантката изключително сърдечно – първото й излизане на сцена почти съвпада с това на младия и изключително талантлив лиричен тенор Николай Здравков, представил се много успешно в „Тоска”. Скоро двамата ще пеят заедно в тази опера и тя ще остане за дълго в репертоара им у нас и по световните сцени.
Следващата голяма партия на Мария Бохачек е на Сантуца от „Селска чест” на Маскани. В нея рядко красивият й тембрист спинтов, с определено драматични оттенъци, сопран звучи пълноценно и пределно изразително във всеки пасаж от неголямата, но достатъчно трудна партия.
За осемте години в Русе младата Мария Бохачек подготвя и изнася 10 големи централни роли, в които почти няма съпернички – освен споменатите вече, още: Аида, Джоконда, Леонора („Трубадур”), Мария (”Мазепа”), Татяна, Мини (”Момичето от Златния Запад”).
През 1960 г. от Министерството на културата решават да изпратят примата на едногодишна специализация в Италия при прочутия вокален педагог Луиджи Ричи, при когото е учил и великият Борис Христов. Но за да замине на Запад, е трябвало разрешение от всесилната "Държавна сигурност" (ДС). Колега завистник от състава, ухажвал безуспешно младата красавица, я наклеветява, че била от „буржоазно семейство и говорела против властта”.
Попитан от органите за нейната благонадеждност, известен диригент, чието име пред уважението на изключителния му талант и заслуги към българската музикална култура, сега няма да спомена, съобщава, че Мария Бохачек била споделила, че няма да се завърне от Италия. Така че ДС решава да не я пусне.
Следват разследвания, проучвания, нови доноси. За щастие, във Второто управление на ДС се намират и някои разумни служители, които преценяват, след като проучват биографията и поведението на артистката, че не и имала „вражески прояви и критики към властта”, та накрая й било разрешено да замине.
В групата наши млади певци, изпратени тогава в Италия (в Рим и Милано), е и младият, темпераментен и изключително надарен тенор от Варна Георги Костов. Срещата на Мария с него в Рим е „любов от пръв поглед”. След специализацията двамата се завръщат в България, сключват брак и постъпват във Варненската опера, на която отдават изцяло младостта, силите и таланта си.
Мария Бохачек почина през 1999 г., а Тодор Костов през 2009 г.
Повече от две десетилетия съпружеската двойка Бохачек - Костов са абсолютните господари на сцената в крайморския град. Мария повтаря част от русенските си роли и прибавя към повече от двайсетина нови главно от класическия репертоар: Верди, Белини, Пучини, Джордано, Бизе, Чайковски, Бородин, Рихард Щраус, Панчо Владигеров. Тя е първата, бих казал и досега ненадмината, българска Норма през 1972 г., първата Ариадна от „Ариадна от Наксос” на Рихард Щраус през 1975 г. - и за двете си превъплъщения бе изключително високо оценена от критиката и публиката. Силни са изявите й в: „Княз Игор”, „Манон Леско”, „Андре Шение”, „Аида”, „Дама Пика”, „Цар Калоян”, „Бас с маски”, „Отело”, „Бохеми”, „Набуко”, „Силата на съдбата”.
Голям е броят на спектаклите й в тези опери. По 40-50 и дори по 100 представления за всяка от тези свръхтрудни сопранови роли. Само в „Трубадур” тя излиза повече от 160 пъти! И винаги безупречна в певческо, музикално и сценично отношение. Една истинска белкантова певица, за която не съществуват тайни в пеенето, със солидна школа, без никакви проблеми, способна да изрази с богатия си и рядко красив сопран и най- деликатните душевни състояния на своите героини. Способна дори само с помощта на гласа си да прехвърли още в първите минути след появата си на сцената мост към публиката, да я грабне, трогне, развълнува.
С повечето от коронните си партии, и особено с „Тоска”, „Аида”, „Отело”, „Трубадур”, „Селска чест”, тя гостува с голям успех на редица сцени в Европа, обикновено със съпруга си Тодор Костов, който също се утвърждава като вокалист от голям мащаб. И двамата имат възможност да работят на по-голяма сцена, но остават верни на Варна – за добро или за зло.
Мария Бохачек беше наистина явление от европейски мащаб, с висока стойност за българското оперно изкуство в силните му десетилетия от втората половина на миналия век, когато в България имаше истински професионални ансамблови оперни театър, какъвто има сега единствено в столицата, благодарение на усилията на Пламен Карталов и на състава.
И може да се съжалява, че „Балкантон” не удостои Мария Бохачек със самостоятелна рецитална плоча, че рядко красивият й сопран почти не звучи по националното ни радио, за което почти няма други певици освен Гена Димитрова и Кабаиванска, че за тази изключителна белкантова певица, дала живота и таланта си за оперна България, днес почти не се пише и говори. Но ние, българите, сме така устроени, да славим само онези от нас, които са в чужбина...
