Няколко съвета за сурвачката от старите поверия, разпространени в Странджа


Няколко съвета за сурвачката от старите поверия, разпространени в Странджа
Снимки: РИМ-Бургас
27 Декември 2018, Четвъртък


Старите хора вярвали, че под дряна стои... дяволът, а под клоните му се събират юди, самовили и таласъми. Как да я унищожим след празника

Автор: Пламена Кирова, гл. уредник отдел „Етнография“, РИМ-Бургас

По подобие на хората, дърветата в народните представи също се делят на добри и лоши. За добри дървета в Странджанския край се смятат крушата, яворът, черешата, дюлята, маслината, липата, глогът, трендафилът. Към лошите или както ги нарича народът „дяволски дървета” спадат ясиката (трепетликата), дрянът, орехът, върбата и др.

В целия Странджански край се вярва, че под дряна седи дяволът. Това е така от времето, когато Господ и дяволът сключили облог помежду си кой от двамата може да притежава най-ранния годишен плод. Дяволът видял, че дрянът цъфти пръв, избрал за себе си това дърво и седнал под него. Господ предпочел черешата и така спечелил облога.

Доста дълго време населението от този район избягвало да седи под дрян, защото вярвали, че под клоните му се събират юди, самовили и таласъми. Наред с това, обаче здравината и жилавостта на дряна го превръщат в символ на здраве и дълголетие. От дрянова клонка се правят сурвакниците. От дрян е и сватбеното знаме, дрянови пъпки се слагат в новогодишната баница.

Сурвачката е свежо откършена дрянова пръчка, с която сурвакарите сурвакат при новогодишното обхождане на домовете. В изработването на сурвачката и нейните функции са залегнали редица вярвания и представи от митологично естество. Най-широка е употребата на дряна, защото той се осмисля като символ на здраве, сила и младост (все пак е първото растение, което цъфти). С дрянова пръчка обикновено сурвакат децата.



По форма сурвачката може да бъде: 1. Пръчка или 2. Клонка. Сурвачката-пръчка може да бъде няколко вида: рогалка - с 2/3 рогчета на върха; може в горния си край да е зацепена и застъргана, а може и да е гладка. В трите случая, обаче, пръчката обикновено се нашарва чрез плитка резба във вид на змиевидна спирала.

Когато сурвачката е клонка, от срещуположните вейки се оформят 1, 2 или 3 кръга. Те се украсяват с разноцветни вълнени конци, панделки, пискюли, наниз от пуканки и сушени плодове, бобени зърна и чушки, малки кравайчета, житен клас и много често се слага „златна” или „сребърна” пара. Тази украса отразява основния поминък в дадения район.

Цялостният образ на сурвачката пък се асоциира със световното дърво. А световното дърво олицитворява идеята за триделно разпределение на света. Короната на дървото символизира небесния свят. Стволът се разбира като средния, земния, нашия свят. Корените му представят долния, подземния свят – обитаван най-често от злосторни демони.

Според народните вярвания сурвачката има продуциращи свойства: досегът с нея до хората, домашните животни и всичко живо е на принципа на магията и магическата пръчка. Когато сурвакат сурвакарчетата изричат пожелания за здраве, плодородие и богатство,които се приравняват на благословии. След като изпълни обредната си роля да възтанови порядъка, реда, сурвачката не се пази, но и не се изхвърля просто така.

Унищожаването й след празника отново става по обредно-магически ред, с който се стимулира растеж, здраве и плодовитост. Сама по себе си сурвачката не притежава обредно-магически качества, тя ги придобива в ръцете на сурвакарите. Затова е много важно сурвакарите да бъдат здрави, да имат чисто сърце и помисли.

Източник: РИМ-Бургас


В категории: Добри Вести , Обичаи

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки