От къде започва пътят на свети Андрей по нашите земи


От къде започва пътят на свети Андрей по нашите земи
30 Ноември 2018, Петък


И още няколко поверия и легенди, свързани със светеца

Автор: Десант

В последния ноемврийски ден християните по света почитат паметта на св. Андрей, наречен Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. Той е най-видният проповедник на християнството около средата на първи век в станалите по-късно български земи по Черноморието.

В храм "Успение Богородично" в царевския квартал Василико паметна плоча сочи, че някъде оттам е започнал пътят на светеца по нашите земи.

Църквата е изградена изцяло от камък през 1825 г. , там където първоначално е възникнал град Царево. Сегашният й вид датира от 1895 г., след като първият храм е сринат до основи.

Заради наличието на пиратски символ в долната част на кръста, изобразен над входа й, се предполага, че това е била единствената пиратска църква по нашите земи.



На същото място е съществувала и по-стара църква с име „Света Троица“. За нея напомнят някои икони от последните десетилетия на XVIII в., създадени от ръката на зограф Йоан от Ахтопол. Техният формат е по-малък и приспособяването им към нов иконостас говори за съществуването на по-стар преди това. Върху тях са нанасяни и живописни корекции от зографа Г. Поликсоиду.

Най-ценна е една икона на свети Никола, патрон на моряците и рибарите, датирана от 1805 г.



Като споменахме за свети Никола, трябва да кажем, че в района на Южното Черноморие рибарите почитат св. Андрей като господар на силните морски ветрове и бури, наравно със св. Hикoлa. В Петричко пък съществува поверие, че св. Андрей е баща на св. Никола.

Народът свързва Андреевден с представата, че от него денят започва да наедрява колкото едно просено (царевично) зърно. Вярва се, че „Андрей прогонва зимата и дългите нощи“. Затова в навечерието на празника стопанката сварява в ново гърне различни зърна – жито, царевица, боб, леща и други – „за да наедряват“.

От обредното вариво сутринта всеки хвърля по малко в комина с пожелание за високи, т. е. добри посеви, а останалото изяждат. Дават и на домашните животни. Някъде раздават от варивото на съседи „за здраве“, но по-често това не се прави, „за да не се изнесе плодородието от дома“.

Приготвянето на обредното вариво в народното мислене се асоциира с „наедряването“ на селскостопанските култури, на младите булки (т. е. да забременеят), на плодородието в най-общ смисъл.



В Северна България св. Андрей пък се почита като господар на мечките. Според народната легенда светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята или (според друг вариант) я яхнал като кон. Затова Андреевден се тачи за предпазване от мечки и носи името Мечкинден. От сварената царевица хвърлят в комина и наричат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“

Името Андрей е от гръцки произход и означава „мъжествен“. Имен ден празнуват: Андрей, Андреана, Андриян, Андрея, Андреа, Андрейка, Андриана, Андро, Първан, Първанка, Пръвка, Дешо, Дешка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка и др.


В категории: Добри Вести , Светии и свещеници

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки