И още няколко поверия и легенди, свързани със светеца
Автор: Десант
В последния ноемврийски ден християните по света почитат паметта на св. Андрей, наречен Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христа. Той е най-видният проповедник на християнството около средата на първи век в станалите по-късно български земи по Черноморието.
В храм "Успение Богородично" в царевския квартал Василико паметна плоча сочи, че някъде оттам е започнал пътят на светеца по нашите земи.
Църквата е изградена изцяло от камък през 1825 г. , там където първоначално е възникнал град Царево. Сегашният й вид датира от 1895 г., след като първият храм е сринат до основи.
Заради наличието на пиратски символ в долната част на кръста, изобразен над входа й, се предполага, че това е била единствената пиратска църква по нашите земи.
На същото място е съществувала и по-стара църква с име „Света Троица“. За нея напомнят някои икони от последните десетилетия на XVIII в., създадени от ръката на зограф Йоан от Ахтопол. Техният формат е по-малък и приспособяването им към нов иконостас говори за съществуването на по-стар преди това. Върху тях са нанасяни и живописни корекции от зографа Г. Поликсоиду.
Най-ценна е една икона на свети Никола, патрон на моряците и рибарите, датирана от 1805 г.
Като споменахме за свети Никола, трябва да кажем, че в района на Южното Черноморие рибарите почитат св. Андрей като господар на силните морски ветрове и бури, наравно със св. Hикoлa. В Петричко пък съществува поверие, че св. Андрей е баща на св. Никола.
Народът свързва Андреевден с представата, че от него денят започва да наедрява колкото едно просено (царевично) зърно. Вярва се, че „Андрей прогонва зимата и дългите нощи“. Затова в навечерието на празника стопанката сварява в ново гърне различни зърна – жито, царевица, боб, леща и други – „за да наедряват“.
От обредното вариво сутринта всеки хвърля по малко в комина с пожелание за високи, т. е. добри посеви, а останалото изяждат. Дават и на домашните животни. Някъде раздават от варивото на съседи „за здраве“, но по-често това не се прави, „за да не се изнесе плодородието от дома“.
Приготвянето на обредното вариво в народното мислене се асоциира с „наедряването“ на селскостопанските култури, на младите булки (т. е. да забременеят), на плодородието в най-общ смисъл.
В Северна България св. Андрей пък се почита като господар на мечките. Според народната легенда светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята или (според друг вариант) я яхнал като кон. Затова Андреевден се тачи за предпазване от мечки и носи името Мечкинден. От сварената царевица хвърлят в комина и наричат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“
Името Андрей е от гръцки произход и означава „мъжествен“. Имен ден празнуват: Андрей, Андреана, Андриян, Андрея, Андреа, Андрейка, Андриана, Андро, Първан, Първанка, Пръвка, Дешо, Дешка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка и др.
Черепът с кости под кръста символизира черепът на Адам, първият човек и не е пиратски символ. Ще посъветвам авторът на статията преди да пише своите трактовки на православни релефи, да отвори някоя друга изкуствоведска и богословска книга и да прочете по-подробно за Православната символика. Пирати на Черно море според мен не е имало, не съм веща в тази насока и не си позволявам да се изказвам.
