През XVIII век на бургаското пристанище разтоварвали... кожи от мечки


През XVIII век на бургаското пристанище разтоварвали... кожи от мечки
28 Ноември 2018, Сряда


От къде идвали те и накъде заминавали след това раказва един френски дипломат в свой трактат за търговията по Черно море в онези времена

Автор: Диана Славчева

През XVIII в. на картата на света присъства държавата Черкезия (Черкесия, Черкасия), която в онези времена се намира под властта на татарския хан и заемала територия от север на юг от реката Кубан до Кавказ, а от запад на изток – от Черно море до Кабарда (историческа област в централните части на Северен Кавказ, б.а.). Към Черкезия се отнасяли и остров Таман, както и цялата местност между река Кубан и Азовско море.

През 1755 г. по тези места пребивава видният френски учен, дипломат и политик Шарл дьо Пейсонел. Две години по-рано, една 26-годишен, той е назначен за френски консул в Крим. Докато изпълнява тази си мисия, успява да събере изключително ценен материал за външната търговия не само на Кримското ханство, но и на съседната Черкезия.

Плод на тези негови наблюдения и събрани данни е трудът му „Трактат върху търговията в Черно море” (отнасящ се за периода 50-те – 70-те години на ХVІІІ в., б.р.). Благодарение на описанията в него, получаваме представа за общото ниво на развитието на местната икономика, както и на търговските връзки с другите страни от черноморския басейн. Сред тях откриваме ценни сведения и за миналото на някои български градове, които впрочем не можем да намерим в никой друг исторически извор от XVIII в.


Карта на Черно море от 1750 г.

Така например от трактата на Пейсонел става ясно, че преди повече от два и половина века от малкия черкезки град Таман, разположен на източния бряг на Керченския пролив (който тези дни се явява гореща конфликтна точка между Русия и Украйна, б.р.), към пристанището в Бургас отплавали кораби, натоварени с... 3000 мечи кожи. Нека припомним, че през ХVІІІ в. бургаската скеля е била най-голямото пристанище на юг от Стара планина. 


Бургаското пристанище през 1893 г.

Но тази стока не била предназначена за морския град и не оставала в него. От там тя се изнасяла в Германия и Полша.

В Таман, който имал около 6000 жители и притежавал флот от 18-20 товарни кораба, кожите от мечка стрували от 45 до 50 пари.

В трактата намираме сведения и за търговията на абазините, явяващи се наследници на древното население на Западен Кавказ, обитаващо черноморското крайбрежие между реките Туапсе и Бзъб (западната част на днешна Абхазия). Те населявали пространството между Черказия и Грузия. По времето на Пейсонел религията им представлявала своеобразна смес от християнство и пантеизъм, докато днес преобладаващата част от това население изповядва сунитски ислям. Главните пристанища на страната били Сухуми и Кодош.


Абазини

Сред товарите, които се разтоварвали на тях като внос, били и десенирани тъкани и покривки от Ямбол. Други основни импортни стоки били оцветени в червено и жълто овчи кожи от Константинопол и Крим, дребни железни и медни вещи, оръжия, пищови, ятагани и кинжали, както и персийски тъкани.

Шарл дьо Пейсонел ни е оставил и едно любопитно сведение за някогашния Несебър: „Мизеврия, по древному Месемврия, е малко гръцко село, в което има само много лошо пристанище. Забележително е с виното си, което произвежда и което се разпространява из много места по Черноморието. То е червено и много долнокачествено…

България и Доброже (Добруджа) произвеждат твърде голямо количество червено вино, но лошокачествено. Изнася се от Исакча, Тулча, Мачин, Мизеврия, Дели Орман. Ежегодно идват 5000 - 6000 коли от Русия и Полша, за да товарят тези вина, които обикновено струват на място 50 пари квинтала.“


В категории: История , Добри Вести

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки