На 3 ноември се навършват 75 години от рождението на малко известния български герой - старшина I степен Димитър Атанасов Димитров
Автор: Десант
“Моята родина не познава
своите рождени синове.”
Николай Лилиев
На 3 ноември се навършват 75 години от рождението на един малко известен български герой - старшина I степен Димитър Атанасов Димитров. С цената на живота си той спасява от неминуема гибел кораба, на който служи.
Димитър Атанасов Димитров е роден на 3 ноември 1943 г. във великотърновското село Сушица. Баща му загива през Втората световна война на фронта при Мохач, Унгария, и малкият Димитър е отгледан от баба си Кина.
На 23 октомври 1962 г. той постъпва в казармата в Горна Оряховица, в школата за химици. След успешното й завършване е изпратен във Военноморския флот като специалист химик. Служи на голям преследвач на подводници (БО) с бордови № 17. На 24 септември 1963 г. е произведен в звание „старши матрос”.
На 4 март 1965 г., докато корабът е на бойно учение в морето, невнимателен изстрел попада в погребите. Складът с оръжията и взривните материали се изпълва с гъст, отровен дим. Има опасност от взрив на кораба. Тогава в погреба слизат командирът на отделение химици старши матрос Димитър Димитров, главен старшина Васил Вачев и старшина II степен Васил Ангелов и започват да изхвърлят сандъците с боеприпаси. Противогазът обаче му пречи, окулярите му се замъгляват и Димитър Димитров го сваля. Димящият сандък е открит и изхвърлен зад борда.
Корабът е спасен, но отровните газове са поразили белите дробове на старши матрос Димитър Димитров и на 6 март той умира от белодробен оток.
Погребан е в родното си село с военни почести.
За проявен героизъм в мирно време с указ на Народното събрание на Димитър Атанасов Димитров е присвоено званието „Герой на социалистическия труд“, златна звезда и орден „Георги Димитров“. Командването на флота му присвоява посмъртно звание старшина I степен.
На 6 март 1966 г. във Военноморска база – Варна е открит паметник на героя. В с. Сушица е създаден Моряшки парк, носещ неговото име, а в двора на родната му къща е поставена паметна плоча.
