Страшимир Добрович – човекът енигма, служил предано на трима български монарси


Страшимир Добрович – човекът енигма, служил предано на трима български монарси
20 Септември 2018, Четвъртък


На 20 септември тази година се навършват 75 години от кончината на началника на Тайния  кабинет в Двореца и канцлер на българските ордени

Автор: Борислав Гърдев

За него знаем обидно малко. А това е единственият ни чиновник, служил предано на тримата български монарси от новата ни история – Александър Батенберг, Фердинанд  I и Борис III. Друг такъв уникален случай като неговия няма в България.

Страшимир Добрович. Днес това име не говори нищо на сънародниците ни.

Неговата служба в Двореца, продължила с прекъсване до края на живота му, започва преди 140 години.

Той се ражда на 15 март 1856 г. в Цариград, в семейството на богатия сливенски търговец Димитър Добрович, известен сред колегите си в Балкан хан с европейските дрехи, които носел  винаги с неизменния цилиндър.

Средното си образование Страшимир завършва в османската столица, като според свидетелства на негови приятели  раздавал английски команди, употребявани по корабите.

След като завършва право във Виена, се завръща в София, където е препоръчан и назначен на служба в Двореца при Батенберг, където прекарва от 1881 до 1883 г. В кабинета на ген. Леонид Соболев се премества на работа в министерството на външните работи и изповеданията.

Оженва се за Анна Вогхел и през 1890 г. се ражда дъщеря им Вера.

Добрович расте в йерархията благодарение на владението на чужди езици, познаването на протокола и абсолютната лоялност – качества, които много ценят Фердинанд Сакскобургготски и синът му Борис.

Добрович става началник на Тайния  кабинет на монарха  и канцлер на българските ордени. Служи предано от 1893 г. до царската абдикация на 3 октомври 1918 г., а след това, до 1924 г. е шеф на Дворцовата канцелария при Борис III, на когото остава съветник до края на живота си –  20 септември 1943 г. От неговата кончина тази година се навършват 75 години.

Съвремениците му го определят като потаен и мълчалив човек, който умело избягва неудобните въпроси, отговаря уклончиво или използва дежурни фрази, произнесени глуповато с присмехулно изражение. Зад тази маска обаче се крие опитен и изключително обигран политик и чиновник, комуто владетелите ни са имали пълно доверие и на когото Фердинанд от падането на Стамболов от власт на 18 май 1894 г. винаги възлага тежката задача при всяка възникнала и проточила се правителствена криза да обикаля партийните лидери и да сондира всяка нова министерска комбинация.

Всеки роден водач – от Петко Каравелов,  Малинов и Радославов до Гешов, Генадиев и Данев, е общувал с него и поради естеството на  служебните му задължения, е дискутирал и предлагал всяка възможна листа или коалиция.

По негова инициатива на 2 май 1903 г. се провежда прословутата среща в Ботаническата градина между княз Фердинанд и проф.Иван Шишманов, след която на 5 май се ражда правителството на „патриотичната концентрация“ на ген. Рачо Петров.

Сравнявам Добрович с Григор Начович. Може би защото и двамата са учили във Виена, а вероятно и защото дълги години са служили на държавата при всевъзможни режими, партии, коалиции и премиери.

Столичният бомонд е знаел добре – паднел ли е поредният кабинет, на следващия ден неизбежно ще срещне непроницаемото брадясало лице на Добрович със завити хайдушки мустаци и обрамчено от скъпи рогови очила,  да снове между партийните централи. Вероятно и заради тази негова безукорна и толкова деликатна и важна служба Страшимир Добрович получава редица от най-високите ни държавни ордени, без това да означава злоупотреба със служебното му положение. През 1918 г. доживява да получи и Великия кръст на ордена „Свети Александър“  с малко огърлие.

Той придружава Негово величество при инспекциите му по време на Балканската война, вкл. посещението му в новоосвободения град Кавала на беломорския  бряг на 2 ноември 1912 г. и посрещането му в Одрин на 17 март 1913 г.

Добрович е умен и проницателен наблюдател на процесите в България в продължение на 62 години. Писмата, които са ми попадали и съм чел, основно до цар Фердинанд, го разкриват като изключително подготвен и безрезервно верен на короната човек, готов да осветли държавния глава по всеки животрептящ за страната въпрос с възможно най-обективния и пространен анализ.

Достатъчно красноречиви са двата му доклада до княза от 7 и 8 юли 1895 г.И да не забравяме – той препоръчва Негово височество да не се връща в София за погребението на мъртвия от 6 юли Стамболов.

Много ценно е и писмото му от 26 февруари 1914 г. до просветния министър Петър Пешев, в което посочва , че на 5 декември 1913 г. с писмо до царя някогашният капитан на кораба „Радецки“ Дагоберт Енглендер изпраща документи и вещи , свързани с  Христо Ботев, които „представляват за нас голяма историческа ценност като реликви от Ботевия подвиг“, след което „по височайша заповед“ препоръчва „приличното им преместване в  Етнографическия музей или негде другаде, гдето вие намерите за по-добро и целесъобразно“.

Отдавна ме гложди каверзния въпрос колко такива писма и разпореждания е пращал през годините до различни министри Добрович, водил ли си е личен дневник, който би представлявал истинска съкровищница за всеки изследовател на епохата и дали в дворцовия архив, който Симеон Сакскобургготски предаде на Държана агенция „Архиви“, няма да има запазени документи, свързани с дейността на Страшимир Добрович, смятан от царската фамилия за член на семейството.

Случайно ли е тогава, че именно Добрович и финансовият министър Теодор Теодоров договарят на 2 септември 1912 г. с руския император личен  заем от 3 милиона златни франка, който царят ни не погасява заради болшевишкия преврат от 25 октомври 1917 г., а за благодарност след сключен друг такъв заем  с ниска лихва лично за Фердинанд с небезизвестната банкова група „Дисконто гезелшафт“, за който преговаря с  директора на столичната Кредитна банка Стефан Щанге на 6 юни 1914 г. , се превежда редовно и регулярно валута по сметката на царския Таен кабинет на името на Страшимир Добрович!

Началникът на царския кабинет знае всички тайни на Двореца. Известни са му бисексуалните интереси на владетеля или нелицеприятният факт, че бракът  с Елеонора Ройс Кьостриц не е консумиран. Но мълчи и таи дълбоко в себе си мръсните компромати, които биха представлявали обществена сензация и тогава, и сега.

Той никога не парадира и с още един пикантен факт – Фердинанд е тръгвал за Европа обикновено в неделя и именно Падрето, както са наричали фамилиарно Добрович, е ходел при определени банкери с познати еврейски фамилии, които са му давали на ръка краткосрочен заем, колкото монарха да посрещне насъщните си нужди. Парите веднага са се връщали в началото на работната седмица, но колцина са знаели за тази тайна?

Не е отказвал срещи с общественици, но, когато с тревога му съобщават за насилия на българските войски в долината на река Морава на 19 декември  1915 г., уж с надеждата той да докладва случая на царя, Добрович само се изхилва глуповато и прави знак, че нищо не знае и не разбира.

Смятам, че изживява болезнено краха на националния ни идеал и злощастно завършилите за нас Междусъюзническа и Първа световна война.

При цар Борис той вече не е този незаобиколим фактор, какъвто е бил при баща му, още повече, че обвитият в мистериозна тайнственост кабинет се превръща в обикновена Дворцова канцелария. Това обаче съвсем не означава, че след 1924 г. царят не е ползвал  съветническите му услуги. Тъкмо напротив.

Съвсем резонно, една от последните срещи на Кобурга преди загадъчната му смърт на 28 август 1943 г. е именно с тежко болния от рак на гърлото, стенещ на смъртно легло Добрович, проведена на 16 август с.г. На нея, според легендата, Борис, вече много изморен и изтерзан от връхлитащите го сурови исторически изпитания, посочва с гордост, че отказва на Хитлер да прати български войски на Източния фронт, заявявайки с апломб: „Не им отстъпих в нищо и си развързах ръцете след страхотна борба. 1918 г. няма да се повтори!“.

Дали е споделил и замисъла си с верни свои войски, разположени в Банкя, да направи преврат в София по примера на крал Виктор Емануил и да пренасочи в движение държавния кораб към САЩ и Великобритания, само можем да  гадаем. А и Страшимир Добрович няма как да ни помогне. Но със сигурност не е оставил никаква следа от тази среща, защото месец  по- късно предава Богу дух.

Дълго търсих в родната преса известие за смъртта му. Открих го във вестник „Зора“ , год.25, бр.7271 от 21 септември 1943 г. На стр. 4 има кратко съобщение, което дължим на Павел Груев, наследникът на Добрович, привлечен на работа в Двореца от него през 1916 г.

На фона на световните сътресения, свързани с войната – а тогава приключва битката на Източния фронт, след неуспешната германска офанзива при Курск, започнала на 5 юли, разгарят се сраженията в Сицилия и на Соломоновите острови, продължава траура след смъртта на цар Борис, Италия прави опит да напусне Оста на 25 юли, но на 12 септември Мусолини е спасен от Ото Скорцени и войната на Апенините  продължава, Румъния е бомбардирана – попадаме на малък текст, който гласи: „Гражданската и военна свита на Н.В.Царя с дълбоко прискърбие съобщава,че Страшимир Д. Добрович, бивш дългогодишен началник на кабинета на Н.В.Царя и Канцлер на българските ордени и техен началник и съслуживш, почина днес на 20 септемврий 1943 г. Мир на праха му!“

Необичайно ли е, че той си отива от този свят на 87 години, близо месец след цар Борис III?! И не е ли това още едно ярко доказателство за съдбовната обвързаност на Добрович  с Двореца?!


В категории: Новини , История , Нова история

2
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
2
Приател на България
20.09.2018 19:38:18
0
0
Каква е връзката между масоните/иллуминатите и БЮРМ?
Значи, БЮРМ има подкрепа на масоните против БЮРМ обаче БЮРМ има и задължения, например да приложат, имплементират ("аплицираат") агендата на масоните, част от която е и "декриминализирање на канабисот"

Протест пред Основен суд Скопје за декриминализација и легализација на канабисот

https://sitel.com.mk/protest-pred-osnoven-sud-skopje-za-dekriminalizacija-i-legalizacija-na-kanabisot

Се основаше Здружение за декриминализација на канабисот

https://www.akademik.mk/se-osnovashe-zdruzhenie-za-dekriminalizatsija-na-kanabisot/

The Goals of the Illuminati

https://www.facts-are-facts.com/article/the-goals-of-the-illuminati

"6. To encourage or even to legalize drug usage and to make “art” out of pornography, which will first be generally accepted and finally be seen as totally normal.

10. To weaken the people’s morale and to further demoralize the working class through large-scale unemployment and, therefore, to push them into drug or alcohol addiction. The youth should be encouraged to rebel against the status quo, which also leads to the weakening/dissolution of the family, through drugs and aggressive music."
1
Приател на България
20.09.2018 05:59:50
0
0
Имам предложение за вас: българското правителство да публикува и разпространи най-мащабно (в няколко стотин хиляди екземпляра) из Македония факсимилните издания на оригиналите на книгите Български народни песни на братя Миладинови и Народне песме македонских бугара на Стефан Веркович а осъзнатите българи (от БККС например) в Македония да покажат на неосъзнатите къде (на кои страници) се намират стихотворения където присъства името/думата бугарин/бугарка, булгарин/булгарка, блгарин/блгарка, тоест стихотворения в които македонските българи се самоопределят и се самообявяват за българи. Това би било изключително добра и убеждаваща пропаганда за това че македонците са българи.
И според стихотворенията събирани от сърбина (или посърбен хърватин) Веркович и според онези събирани от "етническите македонци" братя Миладинови македонците сами са се определили като българи поне до втората полониа на 20. век:

liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/261.htm

- Море, не ти се додеяло
от болно лежане, от лекови пиене?
Мени ми се додеяло
от лекови куповане, от пари даване,
пари даване, коньо вихане,
от патища ходене.
Яна му вели, вели, говори:
- Бре варай, варай, църн арапин!
Бре ял не сам болна, болна от Бога,
бре ли сам болна, болна от тебе.
Дек се е чуло, чуло, видело
на бела лоза - църно грозде,
на църна лоза - бело грозде,
та и БУЛГАРКА арапин да люби?
Горно Броди, Серско; аргатска.
liternet.bg/folklor/sbornici/verkovich/266.htm
Гино море, Гино БУЛГАР кази!
Потурчи се да те земам,
да ти кладем турско име,
мени Алия, тебе Айшея.
Да ти кроем турски руби
на тоята рамна снага,
как си рамна, ти прилега.
Да ти купам тунус феса
на тоята руса коса,
как си руса, ти прилега.
Да ти купа мест папуци
на тоите беле ноге,
как са бели, ти прилега.
Горно Броди, Серско; аргатска.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/415.htm
Любика платно белеше
покрай белего Вардара,
ми помина'е винари,
винари вино носе'е;
Любика лепо говорит:
- Винари, лепи вардари!
Не прашете ми платното,
оти йе платно даровно.
- Любико, бела БУГАРКО!
Аль сакаш вино, ракиа?
- Винари, лепи вардари!
Яс нейкюм вино, ракиа,
тук сакам бело винарче,
що одит напрет прет коньи
со цървениот джамадан.
Струга.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/504.htm
Три девойки бугарки;
едната ми везеше,
втората ми предеше,
трекя майка караше:
- Къде си била шетала?
- Майко ле, не карай ме,
да кажем ке су' била;
я сум била на Дунав,
на Дунав на кулата;
во кулата имаше,
имаше три дулбери,
како еден, така други.
Еденот що имаше
на главата фино фефче;
вториот ми носеше
мор долама, сърма елек.
Дай ме, майко, за него!
Струга.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/474.htm
Мошне ми се мили бугарските моми,
везден ми жниает на жесконо сънце,
от утро до вечер на нодзе ми стоат;
полодзи кревает, снопо'и ми вързват,
ставици ми пра'ет, како славей пеат,
како ласто'ици тънко зборувает.
Айде пак на вечер дома се вращает,
како еребици ситно ми бързает,
бели ми се бели, како бела книга,
с цървени образи, охритско яболко.
Струга.
liternet.bg/folklor/sbornici/miladinovci/356.htm
- Велико дульбер бугарко,
Велико, една на мама!
Да знаиш, мило, да знаиш,
како йе жалбь за младост,
на порта би ме чекала,
от коня би ме сметнала,
за ръка би ме фанала,
в одагя би ме однесла,
постеля би ми послала.
Кажи, Велико, кажи ми,
кой ти я даде личбата?
Даль си от бога паднала?
Даль си от земя никнала?
- Що прашаш, лудо, що прашаш,
кой ми я даде личбата?
Не сум от бога паднала,
ни па от земя никнала,
тук съм от майка родено.
(Струга)
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки