До връх Козята стена и заслон Орлово гнездо в Централен Балкан


До връх Козята стена и заслон Орлово гнездо в Централен Балкан
Снимки: Авторът
27 Август 2018, Понеделник


Едни от най-интересните места на Беклемето за един дълъг уикенд

Автор: Севдалина Пенева

Набелязахме си Беклемето още преди време, когато след една екстремна обиколка из Северозападна България, решихме да се върнем през живописния и най-висок в Стара планина проход от Троян до с. Кърнаре. Седнахме да се подкрепим с по едно чорбица в крайпътно заведение на 5 минути път от Арката на свободата и, докато хапвахме, направихме план за един кратък престой тук някой път.



„Някой път” дойде един петък, стегнахме багаж за три дни и потеглихме от Бургас към едно от най-интересните места в Национален парк „Централен Балкан”Беклемето.



Първата по-продължителна спирка направихме край паметник „Арка на свободата”, висок 35 метра. Бетонният гигант се извисява на връх Горалтепе (1595 м) и от него на север се виждат долините на Бели Осъм и Троян, на юг се разкрива гледка към Средна гора, Родопите и Рила, а на изток и запад се виждат най-известните върхове на Стара планина, включително най-високият връх Ботев.



До площадката на паметника се стига по асфалтиран път, от южната страна на билото, като се минава през местността Костов полугар.

Ние обаче се разходихме пеша като лека загрявка за следващия ден. Оставихме колата на паркинга, който се явява отправна точка за няколко туристически маршрута, включително и двата, които предварително си бяхме избрали – до връх Козята стена и до заслон Орлово гнездо.



След няколко снимки за спомен се спуснахме в Троян, за да си купим грънци и надвечер се настанихме в един от хотелите на Беклемето.

В събота, без да се напрягаме да ставаме в ранни зори, след лека закуска и ободряващо кафе, се подредихме с малко зор на паркинга под Арката. За разлика от петък надвечер, когато тук имаше само два автомобила, през почивните дни на това място става твърде населено.

Метнахме на гърба по една малка раница с вода, храна и връхна дреха и поехме към върха по зимната маркировка, за да избегнем тълпите от хора, избрали по-лекия маршрут.


Не прилича ли на полегнала жена в профил?

Две са пътеките до Козята стена. Едната следва извивките на всеки хълм на билото, като се редуват ритмично задъхващи изкачвания, съзерцания на изумително красива панорама и забавни спускания. Втората подсича билото, сравнително равна е, монотонна и скучна, но пък е подходяща и за малки деца.



Маркировката е бяло, червено, бяло. Цялото трасе е много добре маркирано и няма никакъв шанс човек да се обърка, особено пък ако следва жалоните.

Продължителността на маршрута е 2,30 часа. Точно толкова ни отне и на нас, независимо от това, че избрахме по-тежкия път. И независимо от непредвидените трудности по пътя, за които не бяхме подготвени.



Казват, че Козята стена е най-впечатляващият връх поредицата Ушите, Кучето, Боба (Баба). Не случайно и хижата, намираща се на около един час път западно от него, носи името му. Ние до хижа „Козята стена” не ходихме – първо, не ни беше цел и второ, небето притъмня и имаше всички признаци, че ще вали дъжд. (Имахме късмет, че заваля чак, когато вече бяхме на топло в хотела.)



Върхът е висок 1670 м. и е увенчан със скална корона, спускаща се в страховит склеф на север. Погледнат от север, северозапад и североизток, представлява почти стометров скален отвес, формиращ каменната грамада на върха. Още по-впечатляващ е погледът от върха надолу към стената и обширните букови гори под нея.

За хора с непреодолим страх от високото това не е най-подходящото място на света. Но пък при добра мотивация и концентрация, оказва се, че непреодолими неща няма. Казвам го от личен опит. Усещането на ръба на стената е невероятно, адреналинът измества страха и човек се сеща за фобията си, когато стъпи на сигурна земя.

И все пак, там се изисква максимално внимание защото на места стоманените обезопасителни въжета са или разхлабени, или нацяло скъсани. Хубаво е това да се знае предварително - в случай че върхът не е ваша цел, а сте тръгнали за хижата, има обходен маршрут, който подсича каменния ръб на стената.



От върха се открива чудесна гледка на север към Предбалкана и на юг към върховете на Средна гора, а при ясно време и към Родопите и Рила. Районът е емблематичен с изключителната си растителност – в справочниците пише, че тук можете да видите много и красиви цветя, между които еделвайс и сребърник.



По това време на годината – в края на август, еделвайси явно няма, но пък билото на планината бе осеяно със сини камбанки и бледо лилави минзухари.

На връщане избрахме обиколния маршрут защото вече си бяхме взели тръпката от катерене по високото, а и бяхме поуморени.

В неделя, преди да хванем пътя за Бургас, се отбихме до заслона „Орлово гнездо”. След приключенията предния ден това ни се видя като разходка в Морската градина.



Заслонът се намира на билото на Стара планина, източно от Беклемето. Отправната точка е пак паркингът под Арката, но ние този път се изхитрихме и се качихме с колата до самия паметник. Все пак, път до Бургас после ни чакаше.

Сградата е едноетажна, с вътрешни санитарни възли и баня, с две спални, две стаи с по две легла, една стая с четири легла и нар за 15 души. Също така разполага с трапезария, барбекю и кухня. Заслонът е отворен целогодишно, с постоянен персонал. И предлага най-вкусната пилешка супа на света.



Ние взехме разстоянието от Арката до Орловото гнездо за по-малко от час. Ако разполагахме с цял ден, можехме да отскочим и до хижа „Дерменка”, която се намира на около час и половина път от заслона. Но нищо, следващия път. Тук има още много какво да се види, така че със сигурност ще се върнем.


В категории: Новини , Пътеводител , Туристически обекти

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки