Тежко раненият войвода Георги Кондолов моли четниците си да го убият и сложат край на агонията му


Тежко раненият войвода Георги Кондолов моли четниците си да го убият и сложат край на агонията му
07 Август 2018, Вторник


На 7 август се навършват 115 години от смъртта на прославения преображенец

Автор: Атанас Коев

Георги Кондолов е един от водачите на Преображенското въстание в Странджанския край, избухнало през 1903 г. На 7 август се навършват 115 години от неговата героична смърт.

Бъдещият бунтар е роден през 1858 г. в малкотърновското село Велика, като истинското му име е Желязко. По-късно той е прекръстен от по-големия си брат Иван на Георги.

Още в детските си години момчето напуска родното село и заминава за Цариград, където изкарва прехраната си като чирак в дърводелска работилница.

След освобождението на България от османско робство Георги Кондолов се установява да живее в Хасково. Като войвода в Първа еникьойска чета той взима участие като доброволец в борбата срещу въстаналото турско население в Родопите. За проявените от него храброст и самоотверженост в сраженията с бунтовниците е награден с бронзов медал лично от българския княз Александър Батенберг.

През 1889 г. Кондолов със семейството си се преселва да живее в Бургас, където открива своя дърводелска работилница. На 15 декември 1896 г. заедно с Георги Минков, Григор Дяков, Стоян Петров и Иван Златарев основава в морския град клон на Одринското преселническо дрежуство „Странджа“.

След това участва в Първия учредителен конгрес на одринските дружества в България, провел се на 19 февруари 1897 г. Когато конгресът приключва своята работа, заедно с капитан Петко войвода и Стоян Петров Кондолов създава Таен революционен комитет, имащ за задача да подпомага организирането и изпращането на чети в поробена Тракия. През 1900 г. е изпратен като делегат на Бургаското тракийско дружество на Седмия македонски конгрес.

През 1901 г. Георги Кондолов поема ръководството на Македоно-одринския комитет в Бургас. В началото на същата година възглавява агитационно-пропагандна чета, с която действа в района на Странджа планина.

Междувременно се запознава с Гоце Делчев, който му гласува голямо доверие. С втора чета видният български бунтар навлиза в Малкотърновско на 24 май 1902 г. С нея войводата укрепва редица селски комитети на ВМОРО и изгражда голям брой смъртни дружини за предстоящото въстание, като отделя голямо внимание и на бойната подготовка на местното население.

Трета чета Кондолов сформира на 18 май 1903 г. С нея той действа в южната част на Малкотърновския революционен район и в отделни села на Лозенградско. Заедно с дружината си участва на конгреса в местността Петрова нива, където е определен за началник на всички въстанически чети действащи в Странджанския район.

След избухването на Илиндинско-Преображенското въстание през 1903 г. войводата възглавява собствена чета, с която при малкотърновското село Паспалово води кърваво сражение с турския аскер. В боя Георги Кондолов е тежко ранен от вражески куршум и моли четниците да го убият, за да го избавят от мъките.

Тежкият жребий да стори това се пада на Димитър Желязков-Македончето, който го застрелва на 7 август 1903 г. На следващия ден Георги Кондолов е погребан тържествено от четниците и населението от околните села. През 1925 г. костите му нелегално са пренесени в дървено сандъче в Малко Търново.

В знак на признателност към видния български революционер на 22 май 1950 г. малкотърновското село Мързова е преименувано в Кондолово. На негово име са кръстени редица улици, училища и читалища в страната; издигнати са и няколко паметника. А народът възпява делата на легендарния бунтар в песента „Кондолов страшен комита“.

Днес тленните му останки се намират в костницата, изградена на задната страна на внушителния мемориал, издигнат в памет на преображенци в местността Петрова нива, популярна и като Странджанското Оборище.



Още за Георги Кондолов, неговата смърт и издирването на дъщерята на войводата четете в статията: „115 години от Илинденско-Преображенското въстание: „Отиване има – връщане няма"


В категории: Новини , История , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки