Да знаеш точно откъде духа вятърът


Да знаеш точно откъде духа вятърът
06 Август 2018, Понеделник


За какво друго са били използвани ветропоказателите през вековете

Автор: Яна Славянска

В старите илюстрации към детските приказки върховете на дворцовите кули или островърхите покривчета на къщичките от историите на Андерсен и братя Грим неизбежно бяха увенчани със силует на гордо изпъчено петле.

Забавната фигурка на неизменния ветропоказател някак постепенно се превърна в анахронизъм – един мил и сантиментален символ на вече отминала епоха. Днес такъв атрактивен метеорологичен уред  много рядко може да се види върху комина на някоя сграда. То, апропо, и комините може скоро да останат в историята.

Но думата ни е за ветропоказателя, който освен като полезен прибор за определяне на посоката на вятъра, представлява и ефектно украшение към всяка постройка.

Освен това, пропелерът му създава вибрации, които отпъждат гризачите и къртиците, поради което някои стопани предпочитат да го монтират върху забит насред дворната градина висок пилон.

В средновековна Европа пък, поставеният на кулата на замъка ефектен декоративен елемент не само определял посоката на вятъра, но и играел роля на герб или емблема на местния феодал.

В интерес на истината, раждането на това устройство става далеч преди настъпването на Средните векове. Неговият изобретател е неизвестен на историята, но поне се знае кой е най-древният ветропоказател, за който има запазени сведения. Той бил разположен върху дванадесетметровата Кула на ветровете в Атина и е изготвен някъде през 48 г. пр. Хр. Като автор на проекта за строежа се смята астрономът Андроник от Кир.

Кулата била увенчана с фриз, украсен със символични изображения на осемте вятъра: Нот (южен), Скирон (северозападен), Евър (югоизточен), Борей (северен), Липс (югозападен), Апелион (югоизточен), Зефир (източен) и Кайкиас (североизточен). Разположеният по средата на нейния връх половинметров ветропоказател изобразявал гръцкия бог на дълбините Тритон, който бил с глава и торс на човек, но имал рибя опашка. Освен посоката на вятъра, уредът посочвал кой от осемте богове управлява времето в дадения момент.



Високата постройка стои и до днес непоклатима на мястото си в историческия център на гръцката столица, но от ветропоказателя върху нея е останал само споменът.



В онези далечни времена ветропоказатели с образите на богове по принцип украсявали резиденциите на най-състоятелните земевладелци.

Иначе най-популярна за тази цел била и до ден днешен е фигурката на петела. На английски език ветропоказателят се нарича weather cock, което буквално означава „петел на времето“ (климатичното време, разбира се).

Тази птица традиционно се възприема като символ  на бдителността и от най-стари времена са й приписвани разнообразни магически свойства. С кукуригането си петелът не само възвестявал настъпването на новия ден, но и, според народните поверия, пропъждал нечистите сили и крадците, предупреждавал за болести и дори предсказвал пожари.

Друг негов ипостас е като християнски символ, който олицетворявал както католическата църква, така и апостол Петър. Това е свързано с предсказанието на Исус Христос, който на сутринта след Тайната вечеря заявил на Петър: „Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен“.

През IX век папата издал указ, всеки храм да бъде увенчан с фигура на петел. И точно тогава петльовите ветропоказатели започнали да „кацат“ по покривите на катедралите, а оттам да се прехвърлят и върху къщите на хората (най-много ги има, естествено, във Франция, където птицата е основният символ на страната).

Горе-долу по същото време ветропоказателите започват да набират популярност и сред викингите. Те ги изработвали най-вече от позлатен бронз и във вид на фигури на зверове или същества от скандинавската митология. Монтирали ги на специални стълбове върху палубите на своите бойни и търговски кораби. По-късно взели да украсяват с тях и църквите си.

В този суров северен край на Земята особено популярен персонаж бил щъркелът, смятан там за символ на домашното огнище, пътешествениците и новия живот.

Друг силует, който често „пробягвал“ по викингските ладии и скандинавски храмове, е този на котката, която пък олицетворява безопасността и домашния уют. Образци от онова време може да се видят и днес на места в Швеция или Норвегия.



Изобщо всяка фигурка, използвана като ветропоказател, има свой особен смисъл: вещицата или Баба Яга предпазват дома от лоши очи; орелът или друга граблива птица с разперени криле защитава от врагове; лъвът символизира превъзходство и сила; корабът – целеустременост и сила на духа; враната – ловкост; коминочистачът – семейното огнище и т.н.

В Япония и Китай ветропоказателите се правили във формата на дракон, който защитавал обитателите на дома от злите духове, олицетворявайки успоредно с това сила, великодушие, мъжество, издържливост, благородство и мъдрост.

И ако вече сте решили да поставите върху къщата или вилата си този очарователен уред, с който ще знаете винаги откъде духа вятърът, имайте предвид съветите на специалистите как трябва да сторите това.

Преди всичко, той трябва да е закрепен на най-високата точка на сградата – върху комина, капандура, куличка  или в краен случай върху челната дъска на покривната конструкция. Задължително трябва да е в строго вертикално положение. Указателните стрелки следва да са нагласени според посоките на света - най-добре е това да стане с помощта на компас. Те трябва да са установени в равна хоризонтална плоскост.

Трябва да се знае, че стрелката на ветропоказателя показва страната, откъдето духа вятърът, а не обратната посока!

Публикацията е изготвена по материали от чуждестранната преса


В категории: Новини , История , Забележителности

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки