Тя е най-голямата в Югоизточна България и с площта си от 50 декара се доближава до средновековната Трапезица
Автор: Десант
На крепостта Русокастро започнаха тазгодишните редовни археологически проучвания. Средствата за разкопките отново са осигурени от бюджета на Община Камено, като пари са отпуснати и от Министерството на културата. Обектът е разположен на 3 км от едноименното село, върху висок скален хълм, известен сред местното население като „Големият камък".
Това лято археолозите ще продължат изследванията си на цитаделата, водохранилището и представителна двуетажна сграда, за да се достигне етап на последваща консервация и реставрация на структурите.
Научен ръководител на обекта е директорът на бургаския музей Милен Николов, а като консултант е привлечен проф. д. изк. Константин Тотев - специалист по средновековна археология от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН.
Идеята е крепостта Русокастро да стане обект на културния туризъм от ранга на Царевец, Трапезица и Червен, тъй като това е най-голямата крепост в Югоизточна България. С площта си от 50 декара тя се доближава до средновековната Трапезица (която е 63 дка).
Припомняме, че именно тук се състои последната победоносна битка на българите срещу византийците, преди България да падне под турско робство. В грандиозно сражение на 18 юли 1332 г. войските на цар Иван Александър разгромяват византийската армия, предвождана от император Андроник III. Според сключения мирен договор градовете в Черноморската зона окончателно са признати за български.
За първи път името на Русокастро се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата „География на света” като голям и многолюден град. С това име градът влиза и в описанията на византийските летописци, свързани главно с историческите събития през ХІV в.
Много по-рано в подножието на „Големия камък” траките са създали селище с важно значение за икономическите и културни контакти на Одриското тракийско царство и черноморските антични градове – Аполония и Месамбрия.
Над селището се извисява впечатляващо тракийско светилище, посветено на Бога Слънце и Богинята Майка и тракийския герой-конник. Два жертвени камъка с изсечени кръгли вани бележат пътя към пещерата, известна днес като „Русината дупка”. В дъното й малко „аязмо” събира стичащата се по стената вода. Преданията разказват за нейната лековита сила и магическа сила против „уроки”.
