Вижте как правилно се изписва безсмъртният стих на Христо Ботев
Автор: Диана Славчева
От най-малки децата на България рецитират редом с „Аз съм българче" и безсмъртното стихотворение на Христо Ботев „Хаджи Димитър". Поколения са израснали с „Тоз, който падне в бой за свобода,/ той не умира".
Само че в оригиналната Ботева творба поетът революционер е написал: „Той, който падне в бой за свобода, той не умира“.
Впоследствие обаче, криво разбиращи книжовната норма редактори са преиначили словото му, решавайки че е по-граматично правилно в случая да се използва съкратената и звучаща по-архаично форма на показателното местоимение „този“, т.е. „тоз“, че да не се наруши ритъмът на стихосложението. Ей така, заради някакво измамно уж благозвучие!
Извършвайки тази дилетантска намеса обаче, червеният химикал на неизвестния редактор с лека ръка е зачеркнал използваната от поета като изразно средство тафтология, изразяваща се в натрапващото се повторение на местоимението „той“.
С него Ботев изрично акцентира върху персонализирането на лиричния си герой – че това е той, т.е. Хаджи Димитър, превръщайки го в обобщен образ и в символ на всички, загинали за свободата.
Но ето че това нелепо и неоправдано с нищо редакторско своеволие така непоклатимо се е утвърдило на литературното поприще, че не може да бъде помръднато оттам едва ли не навеки, подобно на монолитна скала, изпречила се на мястото, където ще се проправя някакъв път. Единственият начин да се преодолее е да бъде взривена.
Истината обаче трябва да се знае! И тя е видна - и в легендарния Ботев календар, където стихотворението е изписано с "той, който падне..."; и в единствената стихосбирка, която поетът революционер съставя сам заедно със Стефан Стамболов и отпечатва в печатница "Знаме" в Букурещ през 1875 г., озаглавена „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова".
На страница 25 в нея я има въпросната елегия „Хаджи Димитър" и в нея стихът е „Той, който падне..."!
Авторът и водещ на предаването „Час по България“ по национална телевизия СКАТ и преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ проф. Пламен Павлов обясни преди две години пред "Десант":
„Всъщност Христо Ботев неслучайно е акцентирал върху местоимението „той“. То и по негово време е съществувала думата „тоз“, но гениалният ни творец не е прибегнал до нея, тъй като очевидно е търсил начин да повдигне температурата в своята балада, посочвайки ясно и недвусмислено кой не умира – че това е именно първият ни национален герой, който безспорно е Хаджи Димитър.
Митологизирайки образа му, поетът приковава вниманието на читателя върху същността на неговата саможертва и величие. Използваното от Ботев повторение на „той“ е част от духа и философията на цялата балада. И никой не ни дава право да го редактираме както ни е угодно.
Неслучайно в „Обесването на Васил Левски“ той говори за „твой един син, Българийо“. На всички е ясно, че Левски не е единственият син на майка България, но той е най-великият. Както и всеки разбира, че не само за Хаджи Димитър паметта ще е вечно жива, макар поетът да персонализира израза, че „той не умира“.
Казанлъшкият ботевед Димитър Делийски споделя, че половин век вече се бори да се изписват точните думи на Ботев. Той разказва как колегата му Иван Пауновски така и си отива от този свят с отворени очи, без да види как някъде правилно е изписан Ботевият стих.
„През 70-те години на миналия век той бе избран за редактор на издание на Ботевите съчинения. Говорил с разни началници, че Ботев е написал „Той, който падне в бой за свобода, той не умира“, а не „Тоз, който падне в бой за свобода“ – това е било особеност на тогавашния ни език.
Говорил и с печатарите и получил уверения, че ще бъде отпечатано правилно. Но когато в понеделника погледнал в готовата книга, в нея пак било написано „Тоз, който падне...“ – разказа пред "Десант" Димитър Делийски.
Той е категоричен, че е крайно време нещата да си дойдат на мястото и да се възстанови правилното изписване на Ботевата фраза.
Няма да се заблуждаваме, че ще бъде лесно това да стане. Утвърди ли се някак си нещо у нас, така и си остава вовеки – също, както с предателството на поп Кръстьо, също както и с името на връх Свети Никола, и т.н. Примери за това – бол.
Та кой ли ще се нагърби да сменя учебници, стихосбирки да препечатва, наново да ограмотява учители по български език...
Наистина това е интересен феномен – лъжата да се шири комфортно и лесно да се намества удобно в общественото съзнание, докато истината, дори и с лакти и нокти, да не може да си проправи път. Уви!
