Проф. Анастас Иширков полага основите на географската наука у нас


Проф. Анастас Иширков полага основите на географската наука у нас
Снимка: Уикипедия
05 Април 2018, Четвъртък


Видният учен  пише няколко Меморандума в защита на България до Антантата на Парижката мирна конференция и участва при подписването на Букурещкия мирен договор

Автор: Атанас Коев

На 5 април се навършват 150 години от рождението на изявения наш географ и историк проф. Анастас Иширков, който е създател и пръв ръководител на Българското географско дружество. Съосновател е и на археологическия институт.

Бъдещият учен е роден в Ловеч, като първоначално учи в Главното четирикласно училище в родния си град, а след това продължава образованието си в Габровското класно училище.

Заради участие в ученическа стачка е принуден да се премести в Търновската мъжка гимназия, като завършва през 1888 г. Наскоро след това получава стипендия от просветното министерство и се записва да следва история във Висшето училище в София. През 1891 г. се дипломира и е назначен за учител по история във Врачанската гимназия.

През 1892 г. Анастас Иширков специализира в областта на славянската филология при известния славист Август Лескин в Лайпцигския университет. Междувременно усъвършенства знанията си по френски език в Нанси, Франция. А през 1895 г. защитава дисертация при проф. Ратцел на тема „Южна България“.

След като се завръща в родината си, младият учен е назначен за учител по география в Първа мъжка гимназия в столицата. През 1896 г. е изпратен от Министерството на народното просвещение на специализация по география в Берлинския университет при известния географ проф. Фердинанд фон Ритхафен.

На 1 февруари 1898 г. Иширков спечелва конкурс и е назначен за редовен доцент по география и обща етнография в Софийския университет. От 1903 г. е извънреден професор в столичната Алма матер, а от 1909 г. – редовен професор в Катедрата по „Обща културно-политическа география“ при Историко-филологическия факултет на вуза. През 1898 г. създава и оглавява Географския институт във Висшето училище.

Проф. Анастас Иширков на три пъти е избиран за декан на Историко-филологическия факултет (1910-1911, 1918-1919, 1920-1921 г.), а в периода 1915-1916 г. е ректор на Софийския университет. 

От 1920 г. видният български учен е преподавател по география в Свободния университет, дн. УНСС. През 1904 г. става член на БАН. Член е на редица научни институти в Германия, Полша, Унгария и Чехословакия.

През 1918 г. проф. Иширков създава Българското географско дружество и е избран за пръв негов председател. А през 1920 г. става член-основател и на Българския археологически институт.

Член е на редколегиите на списанията „Български преглед“, „Българска библиотека“ и „Географска библиотека“. Редактор е на сборника „Ловеч и Ловчанско“.

Като изявен български учен Анастас Иширков е включен в състава на нашата делегация при подписването на Букурещкия мирен договор, след поражението на страната ни в Междусъюзническата война през лятото на 1913 г. След това в периода 1917-1918 г. участва в преговорите за сключването на Брест-Литовския мирен договор между Съветска Русия и страните от Централните сили.

През 1919 г. пише няколко Меморандума в защита на България до Антантата на Парижката мирна конференция.

Приживе проф. Иширков завещава на Софийския университет сумата от 900 хиляди лева. Близо 50 хиляди лева пък дава за строителство на читалището в родния му Ловеч, за прокарване на жп линията Левски - Ловеч, за обзавеждане на старопиталище към женското благотворително дружество в града, за камбанарията на ловешката църква "Св. Богородица" и пр.

През 1933 г. поради заболяване прекратява преподавателската си дейност. Умира на 6 април 1937 г. в София, оставяйки ни богато научно наследство.

Анастас Иширков полага основите на всички дисциплини и направления на географската наука в България. Интересите му са в областта на антропогеографията и на политическата география.

По-важни негови географски трудове са: „Принос към географията на Княжество България“ (1907 г.), „Орография и хидрография на България“ (1913 г.), „Чалъкавишкия проход в Стара планина“ (1913 г.), „България и Бяло море. Политико-географски чъртици“ (1914 г.), „Западните краища на българската земя. Бележки и материали.“ (1915 г.), „Охридското езеро и град Охрид“ (1915 г.), „Брой на българите“ (1916 г.), „Град Враня и Вранско“ (1918 г.), „България. Географски бележки.“ (1919 г.) и др.

Той се занимава и с активна изследователска дейност по българска история, като по-важни негови съчинения в тази насока са: „Принос към етнографията на македонските славяни“ (1907), „Град София през XVII век“ (1912 г.), „Скопската област, останала българска и под духовното владичество на Сръбската и Ипекската патриаршия (1557-1766 г.)“ (1915 г.), „Добруджа – география, история и етнография“ (1918 г.), в съавторство, „Западна Тракия и договорът за мир в Ньой“ (1920 г.), „Походът на Владислав Варненчик в България-1443-1444 г.“ (1923 г.) и др.

За големите му заслуги в областта на историята и географията, както и за изследванията му за Ловеч неговите съграждани го правят преживе – на 14 януари 1934 г.,  почетен гражданин.

Днес неговото име носят село Професор Иширково в Силистренска област, три улици в София и една в Ловеч, а в Софийския университет функционира кръстена на него аудитория.

Бележка на редакцията:
 Личното име на първия български географ Анастас Иширков често се греши и изписва неправилно Атанас (именно така се водят улиците, на които той е патрон!).

Защо се допуска тази грешка проучва гл. ас. Пело Михайлов от Аграрен университет – Пловдив. Според него, вероятната причина да се греши изписването на личното име на Анастас Иширков е това, че в нито една негова статия името на автора не е изписано в пълната му форма.

„Иширков е предпочитал да се подписва А. Иширков. Само няколко от литературните му произведения, най-вече разкази, са подписани с Ан. Иширков. Нещо повече, личното му име Анастас не е изписано изцяло върху титулната страница на нито една от десетте му книги на български език, както и върху тези на чужди езици, които успях да открия и прегледам.

В такъв случай всички, които са грешали през годините името на проф. Анастас Иширков, имат оправданието, че не са го виждали изписано в цялостен вариант и са предположили, че става дума за Атанас, а не за Анастас", констатира Пело Михайлов.

Той установява също така, че видният ни географ е кръстен на на вуйчо си Анастас Хитров, брат на майка му Мария и син на ловешкия кожухар Цочо Дочев. Михайлов цитира самия Иширков, който в една статия, посветена на ловешкия деец на тайния революционен комитет Анастас Цочов Хитров, отбелязва: „Аз, като осемгодишно момче, носех храна на вуйка си Анастаса (кръстен съм на него) и си спомням много добре препълнената със затворници стая".


В категории: Новини

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
VICTORIA EMMANUEL
05.04.2018 00:14:25
0
0
заем! заем! кредит!!!Търсите ли за почтен и акредитирани частен заем компания, която предоставя заеми за живота възможност.Ние предлагаме всички видове кредити в много бързо и лесен начин, лични заеми, кола заеми, ипотечни кредити, Студентски кредити, бизнес кредити, инвестиционни кредити, дълг консолидация и много повече.Са били отхвърлени от банки и други финансови институции?Имате ли нужда от консолидация заем или ипотека? Не изглеждат повече като ние сме тук, за да направи всичките си финансови проблеми е нещо от миналото.Ние да кредитира средства на лица и фирми, които се нуждаят от финансова помощ в размер на 2 %.Няма осигурителен номер се изисква и не кредитна проверка изисква, 100 % гарантирана.Искам да използвам тази среда да ви информирам, че ние предлагаме надеждни и поддържащо помощ и ние ще се радваме да ви предложим един заем.След това ни изпратете имейл на: (victoriaemmanuelloan@gmail.com) да кандидатстват за заем
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки