От върбата, с която посрещаме Цветница, са изработени пироните, с които Исус е прикован на кръста


От върбата, с която посрещаме Цветница, са изработени пироните, с които Исус е прикован на кръста
01 Април 2018, Неделя


Не се знае кога Връбница е започнала да се отбелязва и като светски празник на цветята и събуждащата се за нов живот природа

Автор: Диана Славчева

Дори не се знае откога датира древният български обичай Връбница да се чества като имен ден на всички, които носят имена на цветя, растения, храсти и дървета. Не се знае и кога този религиозен празник е започнал да се отбелязва и като светски празник на цветята и събуждащата се за нов живот природа.

Дали защото върбата е растението, което първо се разлиства след дългия зимен сън, тя е изконният символ на този ден. Тъй като на Стария континент не виреят палми, с изключение на някои крайни южни райони, в европейските християнски общности върбовите клонки заместват палмовите листа, с които Иисус Христос е бил посрещнат в Йерусалим.

Така, особено в западноевропейските църкви, празникът е популярен като Палмова неделя, докато у нас е известен повече като Цветница, Връбница или като Цветна неделя. В Русия и Украйна пък е наричан Върбово възкресение.

Още от езически времена славяните са вярвали в чудотворните свойства на върбата и нейната сила да закриля хората от зли духове и черни магии и да ги пази, заедно с животните и посевите, от бедствия и болести. По-късно древните учени Диоскорид и Авиценна са писали трактати за лечебните свойства на кората и сока на това растение. Техни колеги също са препоръчвали като лекарствено средство събраната през пролетта кора от младите й клони.

Дрогата от върбата се използвала за лечение на мазоли и брадавици, за растеж на косата и при малария. Прах от върбова кора се е прилагал като кръвоспиращо и противоглистно средство. Отвара от кората се е пила при възпалителни заболяваниея на горните дихателни пътища.

В по-късни времена от нея са били отделени съединения, наречени силицилати, от латинското име на растението – Salix. Едно от тези чародейни вещества днес е известно по целия свят като ацетилсалицилова киселина, или казано с думи прости – аспирин.

Още през XVII в. англичаните забелязали, че върбата расте около вода и са се светнали, че щом тя «не страда от това, че краката й са във вода», значи ще е полезна за болести, предизвикани от «мокри крака».

В Древния Египет клонки от върба били изгаряни в погребалните огньове. Гърците посветили върбата на богинята Хеката, а римляните я считали за магическо средство срещу беди и нещастия. В Украйна тя е любимо дърво в народната поезия и символ на срещите. Под нейните клони се провеждали военните съвети на запорожците.

У християните върбовите вейки са основен атрибут на предшестващата Великден Връбница. Осветените в църквата върбови клонки защитавали дома през цялата година от беди, болести, нещастия и нечисти сили.

В Китай съществуват моного интересни традиции и магичеси ритуали, свързани с върбата. Един от тях е посветен на предизвикването на дъжд и усмиряването на стихийните бедствия, свързани с вода. През май китайците отивали при царя на драконите (владетелят на водата) и измолвали дъжд. Селяните от околността с върбови клонки на главата и запалени свещи влизали в храма на дракона под звуците на гонговете и изпълнявали древен ритуал на поклонение пред него.

И японците боготворят върбата. Те я смятат за дърво на слабостта, спокойствието, нежността и потребността от постоянство. Всичко грациозно и изящно жителите на Страната на изгряващото слънце свързвали с клоните на плачещата върба.

Дори вълшебната пръчица на Хари Потър е изработена от върба, а в близост до училището «Хогуъртс» расте магическа върба. Според ритуалите на магьосниците, човек трябва да носи в себе си върбови клонки, за да се избави от страха пред смъртта и от адски видения, а за да му се изпълни някакво желание, е достатъчно да завърже на възел една такава клонка.

На Връбница руснаците след излизането от църква потупват с тях по гърба близките си с пожелание «да бъдеш здрав като върба».

Това дърво е свързвано също с безплодието и импотентността. Според преданията, изгарянето на върбова дървесина носи нещастие. Дали защото гвоздеите за кръста Господен били направени от... козя върба?!

Много специалисти по магията на растенията не препоръчват да садите върба в двора си, тъй като тя, както и тополата, се отнасят към тези дървесни видове, които не дават енергия, а я отнемат. В случая върбата може да бъде определена като «енергиен вампир» - на практика обаче хуманен вампир, тъй като поглъща само негативната енергия. Затова е добре да я насадите не в градината си, а някъде наблизо по обичайния ви маршрут към дома, когато връщайки се от работа, ще минавате покрай нея и ще й отдавате натрупаната през деня отрицателна енергия.

Върбата се използва и за приготвянето на амулет за развитие на красноречието и творчеството. Тя дава на човека магически способности за овладяване на словото. Помага също и за разтоварването от стреса, психичното напрежение и агресията.

Да не забравяме, че вълшебната флейта, чиято музика може да възкреси дори мъртвите, съгласно преданията е изработена именно от върба.

Поверия

В различните християнски страни по света съществуват множество народни поверия, свързани с Връбница. Ето някои от тези битуващи предсказания и суеверия:

- Какъвто вятър духа на Връбница, такъв ще преобладава през цялата година.

- Ако на Връбница времето е слънчево, то реколтата от плодове и зърно ще бъде богата.

- Ако се хвърли осветена върбова клонка срещу вятъра или се сложи под камък, това ще спре бурята; ако се забие в полето, ще се предпазят посевите; хвърлени на двора, върбовите клонки усмиряват градушките.

- Когато вали град, трябва да се сложат осветени върбови клонки на перваза, което ще предотврати евентуалните щети от него.

- Бездетните жени ще заченат, ако изядат няколко пъпки от осветена върба.

- Ако сънуваш върба, това предвещава скорошно печално пътешествие.

Илачите на баба

В народната медицина чаят от върбови кори се използва при състояния на треска, главоболие, ревматизъм, заболявания на жлъчката и подагра. Този чай се приготвя като 1 ч. л. ситно нарязана кора се поставя в ¼ л. хладка вода и се загрява на бавен огън до кипване. Дозировката е 2 чаши чай на ден или по 1 с. л. през 2 часа. Тази отвара е противопоказана само за бременни жени. Кората се събира през май, юни и юли. Тогава тя лесно се отделя от дървесината. Суши се на сянка или в добре проветриви помещения.


В категории: Добри Вести , Обичаи

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки