Истината за това къде изчезна черноморската скумрия


Истината за това къде изчезна черноморската скумрия
14 Декември 2017, Четвъртък


Преди близо осемдесет години само за един ден риболовните гемии вадили край Бургас по над милион парчета от нея

Автор: Диана Славчева

В миналото морето край нашите брегове кипяло от черноморска скумрия. Историците твърдят, че още древните гърци, заселили се по нашите брегове, са ловили тази риба. Чак до 70-те години на миналия век тя била един от първостепенните стопански видове за българския черноморски риболов.

В добрите стари времена, наближаването на сезона за улова й предизвиквало небивала еуфория не само в сърцето на рибарите, но и в съвкупното население на крайморските градчета.

Както пише Антон Костадинов в сайта „За морето“ (zamoreto.com): мерметисвали се мрежите, боядисвали и украсявали аламаните, оформяли се тайфите… освещавани били екипажите. „От този риболов често е зависил бита и благоденствието на хората”.

За „Голям риболов на скумрии” съобщава и старата газета „Вечерна бургаска поща“ в броя си от 3 ноември 1939 г.

„Вчера бе първият голям тазесенен риболов на скумрия. Над 30 гемии бяха дошли от цялото крайбрежие, препълнени със скумрия. Уловени са били около 1 милион и 200 000 екземпляра. Изобилието от скумрия бе почувствано в целия град. Много граждани са си закупили по-големи количества”.

Уловената пък напролет черноморска скумрия увисвала за опашката си, за да изпълни отредената й от съдбата орис да бъде поднесена на трапезата във вид на чироз – ненадминат и до днес по вкус от всякакви предлагани днес сушени патасута.

За изсушаването й сглобявали конструкция, наречена бадури. Тя се правила от палузи – дървени колове от акация, които били вързани в горната си част, а помемежду им се опъвали въжета за окачване на обречената на съхнене предварително осолена рибка. Не една, разбира се, а стотици хиляди...



Подготовката на чироза била основно работа на жените и децата – главите на семействата в това време мятали мрежите или се навъртали около пристанището и рибната борса, за да осигурят нужните количества за изкусителния деликатес.

Постепенно обаче с напредването на индустриализацията по крайбрежието – не само у нас, но и в Румъния и бившия Съветски съюз, скумрията хванала пътя и се изсулила от Черно море, търсейки най-вероятно по-чисти и спокойни води. А с нея и бадурите изчезнали от силуета на морските ни селца и градчета.

Както е известно от енциклопедиите, черноморската скумрия зимува в Мраморно море и навлиза в Черно море през пролетта. Наесен предприема – вече добре охранена – обратния път към родните си места.

Така е било някога. Преди половин век обаче тя сменя навиците и обръща тотално гръб на Черноморието. Влиза в Червената книга на България през 1985 г., а в Червената книга на Черно море се намърдва през 1999 г.

По мнението на екотоксиколога Сергей Дятлов от одеския филиал на Института по биология на южните морета, причината скумрията да изчезне в през последните десетилетия от нашите ширини е, че през 60-те години на миналия век черноморската акватория сериозно е замърсена с минерални торове. От своя страна, тяхното завишено количество във водата провокира силен цъфтеж на планктона, което пък влошава кислородния баланс в морските талази.



Започват също да се развиват мощно синьо-зелените водорасли, които изработват редица токсини. И настъпва масовият мор по рибата, като в търсене на повече кислород по-едрите видове напускат дружно Черноморския басейн...

Според руските еколози, доста голяма вина за тази критична ситуация има и Турция. „В Истанбул канализационните води се изливат в Босфора без никакво пречистване и създават своеобразна бариера, през която рибата не може да премине“ - пояснява Дятлов.

Той е категоричен, че няма как скумрията да бъде изкуствено заселена в Черно море – при тази температура на неговата вода, хайверът просто няма да може да се развие. 

От изчезването на скумрията край нашите брегове всъщност печели Турция, защото именно тя най-интензивно може да експлоатира запасите от нея. Хидробиологът проф. Виктор Заика в своята монография „Черноморските риби и историята на техния риболов“ отбелязва, че ако през 60-те и 70-те години на миналия век бившият СССР е ловил 3-4 пъти повече скумрия от Турция, то през 80-те години на ХХ в. уловът се е изравнил. След това Съветският съюз запазва нивото на „добива“ си, докато югоизточната ни съседка го увеличава 1,5 пъти.

По думите му, изчезването на много видове риби в Черно море е повсеместно явление. В Румъния например, през 60-те години на миналия век са ловили над 20 вида промишлено значими видове, докато през 90-те години само от 5 вида се вадят търговски количества.

Днес много рядко някои късметлии успяват да открият в мрежите си единични екземпляри от черноморската скумрия. През 2014 г. се чу, че варненски рибари са сварили да уловят единични бройки от нея. От няколко години и в Созопол се хвалят, че изваждат по 2-3 риби годишно.

В риболовните интенет форуми старите морски вълци твърдят, че в наши дни тази риба може да се лови на воля по гръцките брегове на Бяло море, и то в сериозни количества.

На нас ни остава да се утешаваме с един малко известен факт – скумрията има неприятния навик да натрупва в тялото си повишено ниво от токсичния живак. По тази причина от Американската агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) препоръчват да се ограничава употребата й.

То и гроздето като е нависоко го смятаме за кисело, та и с черноморската скумрия тъй – като я няма в морето, да махнем с ръка и да се примирим, че е отровна...


В категории: Разследвания , История , Нова история

1
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
1
Расатте Сикам
17.12.2017 03:07:45
2
0
Причината да няма скумрия , е по вина на така наречената "турска" държава!
Същото и нза паламуда!
Нека Тангра богът на българите ги накаже , както наказа наз!
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки