„Как се вади шарлан” - в "Етър"-а подобряват разказа за стария занаят


„Как се вади шарлан” - в "Етър"-а подобряват разказа за стария занаят
Снимки: ЕМО "Етър" и Десант
13 Ноември 2017, Понеделник


Тай е бил познат в Габровския регион в миналото, като маслото било произвеждано от орехи

Автор: Десант

През лятото Росица Бинева, уредник отдел „Занаяти” в Етнографски музей на открито „Етър”, прие предизвикателството да извърви пътя към едно забравено минало, за да даде своя принос към обновяването на Шарланджийската работилница в музея. Проектът „Как се вади шарлан” предвижда преустройство и подобряване на визуалния разказ в Шарланджийската работилница в музея и е подкрепен финансово от Министерство на културата.

Шарланът е нерафинирано растително масло. Думата е персийска и означава масло от сусам. У нас е възприета от турския език и с нея са назовавани всички растителни масла.

Шарланджийството е занаят, познат в Габровския регион в миналото, като маслото е било произвеждано от орехи. 

Технологията за производство на шарлан в миналото включвала:

изчукване на изсушените орехи и почистване на ядките;

печене (фурната била преградена на две части по диагонал - като се опали пещта в другата половина се слагат ядките, които се бъркат с гребло, като непрекъснато се завъртат на полукръг до огъня; стане ли ядката жълта, готова е за мелене);



мелене - смилането става между два мелнични камъка, които се задвижват с кон (1 доза е наричана 1 небет - за получаването й се смилат  от 60 до 70 кг ядки); варене (на 1 нибет се слагат 10 л вода, 1-2 кг морска сол и "мая" - 15 кг орехов шарлан. След като възври водата и маята се сипва смляната каша. Бърка се непрекъснато като майсторът наблюдава докато кашата се пресече. Водата спомага извличането на мазнината. Щом като водата е достатъчно, шарланът бликва отгоре, а кашата остава отдолу. Като възври се вари още 1 час. Шарланът трябва да бъде с жълт цвят и за да изстине, огънят се изважда извън пещта);

пресоване (до пресата сместа се донася с кофи и се изсипва в "чул", който се поставя в издълбания камък. Загръща се от четирите страни. Слага се капакът и дървеният винт се натяга. Шарланът тече в медник, поставен в каменното корито. Твърдата маса, останала след пресоване, се нарича "кюспе");



отлежаване (готовият шарлан се сипва в кюп, заровен в земята, за да поддържа еднаква температура).



При силна преса от 3 кг. ядки се получава 1 кг. чист шарлан. 

Цялата технология трае 10-12 часа и е записана от Тотю Дечков Беялов, роден през 1891 г. с. Шипка. През 1928 г. той заменя коня в работилницата си с дизелов мотор.



Днес следите на този изчезнал, но атрактивен занаят са изгубени. Фактите, до които може да се достигне са малко, което разшири периметъра на проучванията, извършвани от Росица Бинева. В средата на август 2017 година екип на музея обиколи южна България – Хасково, Ивайловградско и Казанлъшко, благодарение на което днес „Етър”-а разполага с достоверна информация как се е практикувало шарланджийството. 

В спомените си Тотю Дечков Безлов разказва, че първият му досег с шарланджийството е през 1907 – 1908 г. в Габрово, когато наблюдава работилницата на Йонко Колчев. По-късно вижда такива работилници в Стара Загора – за ленено масло; в Дедеагач (Александруполис) и Гюмюрджина (Комотини) – за зехтин. След като се връща от войната през 1918 г., той си прави своя шарланджийница в с. Шипка, която е изградена по подобие на работилницата на Йонко Колчев.


Тотю Безлов пред работилницата му в с. Шипка

В търсене на разнообразие в производството той експериментира, като за кратко време, освен от орехи, започва за произвежда и масло от мак, който внася от Гърция. По принцип в шарланджийската работилница е можело да се преработват и сусам, ленено семе и слънчоглед.

По-подробна информация за неговия живот дава г-жа Гина Хаджиева от гр. Шипка. Тя е дългогодишен уредник в Галерията и Черпанлиевата къща в гр. Шипка, била е и председател на читалището. Г-жа Хаджиева е родственичка на Безлов (майката на Безлов и бабата на г-жа Хаджиева са сестри). Тя си спомня, че когато била малка (50-те години на ХХ век) е виждала пресата от шарланджийницата да стои извадена в двора на Тотю Безлов.

Но връзката на Безлов с шарланджийството не спира до тук. През 1978 година, инвентарът от ях­ната на Тотю Безлов става част от експозицията на Исторически музей „Искра“ – Казанлък. Тя е разположена в работилницата на Иван Йонков (строена през първата половина на ХІХ век и работила до началото на XX в.).

Подробният разказ на Тотю Безлов за технологията за производство на шарлан влиза в архива на отдел „Занаяти” на ЕМО „Етър” и е в основата на разработвания нов експозиционен план в шарланджийската работилница на музея.


В категории: Занаяти , Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки