Споменът и поуката от Марсилия 1934 г. и подвига на Владо Черноземски


Споменът и поуката от Марсилия 1934 г. и подвига на Владо Черноземски
12 Октомври 2017, Четвъртък


Саможертва на българина е призната от съвременниците за „събитието на ХХ век“

Автор: Димитър Тренчев

И в сегашните ни български държавни граници, и в цялото ни етническо землище още живее споменът за Владо Черноземски… Българинът, чиято саможертва на 9 октомври 1934 г. е призната от съвременниците за „събитието на ХХ век“.


Владо Черноземски

Защото Владо Черноземски принуди света да признае правото на възмездие – на подложените на физическо изтребление и духовно опустошение в прадядовските им огнища българи… И не само българи, но и хървати, словенци, черногорци и бошняци – сръбски жертвен агнец, принесен в угода на вечните интереси на тогавашните и днешни т.нар. Велики сили.

Не случайно на следващия ден след атентата в Марсилия американският журналист и писател Луис Адамик пише във вестник „Ню Йорк пост“: „за да се отговори напълно за причините, които предизвикаха убийството на крал Александър, трябва да се напише цяла книга. Аз посетих всеки кът от кралството на Александър и в продължение на 10 месеца срещнах жени и мъже, които са били мъчени в кралските затвори в Белград, Загреб, Новисад, Скопие, Любляна и Сараево.

В маларичните села на Македония аз наброих много политически изгнаници, които умираха бавно, осъдени от кралските съдилища. Нямаше свобода на печата и събранията. Книгите се конфискуваха. Писатели и журналисти, които дръзваха да пишат истината за режима в Белград биваха затваряни в затворите на маларичните села на Македония“.

И на 9 октомври 1934 г. над света отново проеча вопълът на Македония за свобода. А народът български запя:

„Какво е чудо, чудо станало
в града Марсилия –
там са навлезли автономисти
от Македония.

Народ се трупа, тълпа голема
И вика: живео кральо…
А из тълпата глас се разнася:
„Смърт на тиранина!“

Това извика Владо Черноземски
от Македония…
Той ми застана пред автомобила
с пистолет в ръка…

Крал Александър жално се моли
със сълзи на очи:
Аман бре Владо, комум бре Владо
Не ме утепувай!...

Мълчи тиранин и поробител
на Македония!...
Мене ме изпраща Ванчо Михайлов
да изпълня присъдата.

Нека се знае, нека се помни
по цела Европа,
че македонци знаят да мрият
за Майка България!“.


Героят и неговата песен не бяха забравени – те бяха забранени! От чуждоплеменни безбожници и от единородни безсрамници…

Но и днес, повече от 8 десетилетия, от Тулча до Тетово, от Созопол до Струга, от Приморско до Петрич и от Калиакра до Корча старите българи още споменуват Владо Черноземски и му пеят песента.

А ние, младите трябва само да се вслушаме!


В категории: Новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки