Как загина водачът на ВМРО Тодор Александров


Как загина водачът на ВМРО Тодор Александров
31 Август 2017, Четвъртък


На 31 август се навършват 93 години от убийството на видния ни революционер

Автор: Атанас Коев

На 31 август 1924 г. в дебрите на Пирин планина отекват няколко изстрела, които покосяват живота на един голям българин и родолюбец, посветил живота си на освобождението на многострадална Македония. Тодор Александров-душата на революционната организация и всепризнат неин ръководител, пада убит от куршумите на предателска ръка.

Житейският път на македонския революционер започва в Щип на 4 март 1881 г., където завършва основно образование, след което учи в българското педагогическо училище в Скопие. През 1897 г. учителствува в Кочани, а след това в родния си град и в Бургас.

В началото на ХХ век младежът напуска учителската професия и се включва активно в редовете на македоно-одринското освободително движение. В периода 1903-1904 г. е избран за член на околийското ръководство на ВМОРО в Щип, а три години по-късно е издигнат за окръжен войвода на Скопския революционен окръг. В началото на 1911 г., заедно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев е включен в състава на ЦК на революционната организация.

Под непосредственото ръководство на Тодор Александров са организирани и извършени атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и в Кочани (август 1912 г.), станали един от поводите за избухването на Балканската война 1912-1913 г. Заради активната му дейност в защита на българщината в Пиринския край народът започва да го нарича Пиринския цар.

След влизането на България в Първата световна война 1914-1918 г. Александров е мобилизиран и служи в щаба на действащата българска армия, като подпомага бойните и действия на територията на Македония. Когато страната ни капитулира, той е арестуван и е обвинен за един от виновниците за националната катастрофа. Осъден е и е вкаран в затвора, но успява да избяга.

През 1919 г. той, заедно с генерал Александър Протогеров и Петър Чаулев възобновяват Вътрешната революционна организация в Македония под името ВМРО. Докато другите двама членове на ЦК действат в чужбина, Александров се установява в България и заема ръководно положение в организацията.

Видният революционер открито се обявява против вътрешната и особено против външната политика на земеделското правителство начело с Александър Стамболийски, като се включва в подготвяния преврат срещу това управление. Под неговото непосредствено ръководство след свалянето на земеделците от власт на 9 юни 1923 г. ВМРО участва активно в потушаването на юнските и септемврийски бунтове в страната, а отделни членове на организацията се свързват дори с убийството на сваления министър-председател Стамболийски в родното му село Славовица.

Намесата на ВМРО във вътрешнополитическия живот на България подронва авторитета й като национално-революционна и патриотична организация и създава предпоставки за нейното разцепление. За да избегне този процес, Тодор Александров предприема сондажи за сближение с комунистите, както в страната, така и на Балканите, в резултат на което през 1924 г. се стига до подписването на Майският манифест.

Резултатите от тази стъпка обаче са крайно неблагоприятни и поразен от отрицателния ефект на действията си македонският лидер, заедно с генерал Александър Протогеров излизат с декларация, че се отказват от подписите си под този документ. Въпреки тези действия, Александров не успява да спечели загубеното доверие на двореца и на правителството на проф. Александър Цанков и се стига до трагичния му край.

На 29 август 1924 г. Тодор Александров, заедно с генерал Александър Протогеров тръгва от София за конгреса на Серския революционен окръг. На 31 август те пристигат в Мелнишко, където към тях се присъединяват Динчо Вретенаров и Щерю Влахов, изпратени да ги заведат на мястото на конгреса.

Когато спират да починат и да закусят край село Сугарево, Горноджумайско, отекват злокобните изстрели на Вретенаров и Влахов. Така загива един от изявените лидери на македонското национално-революционно движение, допринесъл в значителна степен за утвърждаването на българщината в Македония.

С това убийство се слага началото на тежко и продължително разцепление във ВМРО и на кървави убийства на членове на организацията – Горноджумайските събития, убийствата на Димо Хаджидимов, Александър Буйнов, Чудомир Кантарджиев и много други,  което има отрицателни последици за освободителното дело в Македония.


В категории: История , Добри Вести , Войни за освобождение

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки