Спомен за витошката „Боерица“ и един от първите й стопани Здравко Лисичков


Спомен за витошката „Боерица“ и един от първите й стопани Здравко Лисичков
Любимата снимка на Здравко Лисичков Снимки: Личен архив
21 Август 2017, Понеделник


Днес хижата тъне в разруха, туристическо дружество поиска да поеме грижите за нея

Автор: Севдалина Пенева

След 10 години разруха и забвение, дойде и добрата новина за хижа „Боерица“ на Витоша. Туристическо дружество обяви тези дни, че иска да поеме грижите за нея, като е готово да извърши и спешен ремонт, без който сградата съвсем ще западне.

Зад тази инициатива, още отпреди 6 години, стои Юлиан Пишев. Планински спасител, преподавател, икономист – той е в основата на много граждански инициативи, а през 2011 г. основава Туристическо дружество с името на хижата - "Боерица".

Той и екипът му установяват, че това е от малкото хижи на Витоша с ясна собственост – сградата е притежание на Столична община от самото си построяване през 50-те години на миналия век.

Тя има добро водоснабдяване, чудесна локация, а конструктивното обследване показва, че макар да има някои сериозни повреди, те са отстраними и хижата може да възвърне автентичния си уникален облик.

Сдружението е поискало 10-годишно безвъзмездно право на ползване, а решението трябва да вземе Столичният общински съвет.

„Може би не в следващите седмици, но, да речем, със сигурност в следващите 1-2 месеца очакваме такова гласуване да има в СОС и дори очакваме то да бъде изцяло в наша полза.

Очакваме Общината да отпусне и част от средствата, необходими за цялостния ремонт. Всъщност става дума за един авариен ремонт на конструкцията. Ние, от своя страна, също помагаме със свои сили и средства.

Вложили сме доста доброволен труд в самото разкриване на конструкцията, с изготвянето на архитектурно заснемане, конструктивно становище и т.н., които, ако го остойностим грубо в пари, в момента възлиза на 6000 лева.

Нещата са сериозни и са достигнали до една много сериозна фаза. От организацията вече са направили спешен ремонт на покрива на хижата. На всеки 3 месеца целево се събират средства за една или друга дейност по нея.

Много организации вече са проявили желание да помогнат с доброволен труд, но постъпления по банковата сметка, в която в се събират средства за ремонт на електрическата инсталация, все още няма“,
обяснява Пишев пред медиите.



Инициативата на туристическото дружество пък стана повод да се свържем с дъщерята на най-дългогодишните стопани на хижа „Боерица“ - семейство

Здравко и Костадинка Лисичкови, които вече не са между живите.


Родом те са от Плевен, но по стечение на обстоятелствата животът ги среща с представителите на местната власт, които спешно търсят хора, които целогодишно да поддържат туристическата сграда. И двамата се съгласяват.

Здравко Лисичков е влюбен в планината, а Костадинка, която по това време е на 43 години, се оказва блестяща домакиня и стопанка на имота. Качват се на Витоша през 1971 г. и остават там до 1981 г.

„През всичките тези десет години хижата нито веднъж не е била заключвана. По никакъв повод. Зима, буря, сняг, дъждове – родителите ми бяха неизменно горе. Сградата по това време беше с капацитет за около 40 души, но си спомням, че през почивните дни и по празници там се събираха повече хора. Баща ми и майка ми не връщаха никого“, спомня си с носталгия за онези години Николинка Лисичкова (ще ме извините за фамилиарността, но за мен, автора на тези редове, тя си е просто кака Нени).



Хижата се намира на 1 710 м надморска височина, в подножието на връх Черната скала, по посока „Кумата“, след едноименния хотел „Боерица“, хижа „Борова гора“ и хижа „Планинарска песен“.

Има няколко версии за построяването й. Според една от тях сградата съществува от 30-те години на миналия век и първоначално е служила ловна хижа на княз Фердинанд. Факт е обаче, че в регистрите е вкарана през 1956 г.

Точно през тази година на Витоша е бушувал ураган с незапомнена сила. Смерчът се е спуснал от върха и е помел по пътя си всичко. Стотици дървета са били изтръгнати от корен. Стихията е начертала просека, кръстена през същата година „Ветровала“, разказва кака Нени. 


На тази снимка е и Николинка Лисичкова – подпряна на стената, облечена в сив пуловер

А разчистените нападали дървета се превръщат в материал за постояването на няколко хижи на Витоша, една от които е и „Боерица“.

Основата й е стабилна, от камък, нагоре е облечена с дърво. Сградата е на три етажа, като на първия са голямата столова, кухнята и стаята на хижарите. Всеки, ходил през онези години там, няма как да не си спомня огромната печка, на която винаги къкреха два чайника с билки, събирани лично от стопаните Здравко и Костадинка.

Разбира се, незабравима е и огромната тенджера с боб чорба – най-вкусната, която някога е съществувала.

И витошкото лале – уникално красивите жълти божури, строени в лехички пред хижата. С дървена пейка до тях, за да може човек да поседне и дълго да им се любува...


Снимка: Учители.бг

„Радвам се, че са се намерили дейни хора, които имат идея да възстановят хижа „Боерица“. Когато тате почина, с мама почти спряхме да ходим там. Тежеше ми много като слушах познати да разказват през годините, че сградата е западнала и неузнаваема“, разказва кака Нени.

И обръща специално внимание на една от снимките, на която баща й е сниман в цял ръст, зад него е красивата хижа. Кадърът е уловен от турист, който често отсядал там. Здравко Лисичков толкова много го харесал, че поискал лентата. Извадил си много фотоси и ги раздавал като визитни картички.

Точно тази снимка е и на надгробната му плоча...


В категории: Новини , Туристически обекти , Природа

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки