Къщата на Балканската фея, която изпраща Ботев до „Радецки", се превръща в руина


Къщата на Балканската фея, която изпраща Ботев до „Радецки", се превръща в руина
Снимки: zakazanlak.bg
21 Август 2017, Понеделник


Наследниците на имота в родния й Казанлък имат броени дни да обезопасят сградата, в която е живяла куриерката на Левски и БРЦК, първа изпълила женска роля в театъра, където дотогава играели само мъже

Автор: Десант

Руши се къщата на Балканската фея, която пренася в България сабята на Васил Левски и изпраща с китка цвете Христо Ботев до кораба „Радецки“. Жената, която има честта да е първият слушател на великото Ботево стихотворение „Жив е той, жив е", при това й го декламира лично авторът.

Смелата куриерка на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и впоследствие първата българка, която изпълнява женска роля в театъра е малко известната днес казанлъчанка Тодора Бакърджиева.

Къщата й се намира на бул. „23 Пехотен Шипченски полк“ №8 в родния й град Казанлък и единствено почти неразчитаема и изтрита от времето възпоменателна плоча напомня за тази героична и смела българка.



Както информира сайтът zakazanlak.bg, сградата в централната част на Казанлък, намираща се срещу бившата градска поща, където е живяла будната казанлъчанка, е опасна и застрашена от самосрутване. Наследниците на имота - Христо Генчев Кратунов и Мариян Иванов Бозуков, имат още няколко броени дни, да го приведат в безопасност, преди Община Казанлък да предприеме съответните реципрочни мерки и впоследствие да си търси парите с изпълнителен лист от стопаните на къщата.

Разследване на медията посочва, че за разрухата са сигнализирали още през лятото на 2015 г. живеещите в съседния жилищен блок. От Общината реагират година и половина по-късно и назначават през февруари тази година специална Комисия, която да установи състоянието на постройката.

Комисията установява, че сградата се нуждае от ремонти и отстраняване на част от рушащата се мазилка, падащи турски керемиди и висящи кабели, които могат да застрашат преминаващите по тротоара пешеходци. В Констативен протокол до кмета от 11 май тази година са описани всички опасности на имота, които днешните стопани на необитаемата къща, в които преди повече от 150 години е живяла Теодора Бакърджиева, следва да отстранят.

От заповедта на кмета с дата 20 юли става ясно, че ако стопаните на къщата не предприемат съответните мерки по обезопасяването на сградата и не преустановят реалната опасност от нейното самосрутване, то Общината ще извърши нужните ремонтни дейности, с цел безопасността на гражданите и ще извади съдебен лист за събиране на вземанията си от собствениците на имота.
До момента няма видими действия от страна на собствениците на къщата, предприети на база кметската заповед.

„Така домът, в който е живяла годеницата на Петко Казанджиев е на път да се превърне в поредната септемврийска новина за историческата ни безпаметност, народностно безхаберие и духовна немара", обобщават от zakazanlak.bg.

Руши се къщата на Балканската фея

През 2013 г.  в два поредни броя публикувахме в „Десант", който тогава излизаше в печатен вид, подробен разказ за Балканската фея. Нейната история е по-интересна и от роман.  

С бележки и пищови, скрити в дългата коса

Казанлъшката фея – една героиня и на сцената

Тодора се отличавала и с изключително дълга и буйна коса, която разпусната стигала буквално до петите й. Тя събирала от нея пищен кок и в тази зашеметяваща прическа „вграждала“ записките, които пренасяла тайно. Така сред хъшовете става известна с дадения й от тях псевдоним „Дългата коса“. Преоблечена пък като ханъма, веднъж Тодора довела майката на Ботев в Румъния, за да се види за последно със сина си.

Именно каазанлъчанката единствена изпраща войводата и четниците му до пристанището, откъдето те се качват на „Радецки“, закичвайки всеки един от бунтовниците с по едно скромно цвете. Качвайки се на парахода, Ботев се обръща към нея и я помолил щом корабът тръгне, да отиде и съобщи на жена му закъде в действителност е заминал той.

В разгара на подготовката за Априлското въстание, духът на хъшовете в Румъния е поддържан с организирането на театрални представления на различни постановки с патриотична тематика. От 1873 г. до лятото на 1875 г. директор на българското училище в Гюргево е основоположникът на българския театър, пръв български режисьор и автор на множество театрални пиеси Добри Войников. На гюргевска сцена той поставя „Десислава”, в която женските роли са поверени на Тодора Бакърджиева и дъщерята на баба Тонка – Петрана Обретенова.

В свободната вече България Тодора играе и в „Столичната драматична трупа” и в „Сълза и смях”, ставайки една от основателките на днешния Народен театър.

Бидейки директор на Историко-етнографския музей в Казанлък, Чудомир лично проучва живота на Казанлъшката фея, издирва наследниците й и събира експонати за скромния кът, обособен в една от музейните зали и посветен на нея. Сред нейните вещи и документи, които и днес може да се разгледат в музея „Искра” в родния й град, се намира народната й пенсионна книжка, снимки и различни квитанции, издадени на нейно име.

Преди години на нея е кръстена детска градина в родния й град. Но след настъпването на т. нар. демократични промени у нас повечето детски учебни заведения започват да се назовават с имена на цветя, приказни герои, слънчица, пчелички, славейчета и пр. И така ЦДГ № 2 в Казанлък, която дотогава се е наричала „Тодора Бакърджиева”, става… „Снежанка”.

Дано бъде спасена от забравата поне къщата, в която някога е живяла славната ни героиня. 


В категории: Разследвания

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки