Седемте рилски езера – раят на земята, който бавно погубваме


Седемте рилски езера – раят на земята, който бавно погубваме
Картината не се нуждае от коментар - няма да е далеч времето, когато водата на седемте рилски езера няма да се вижда от макроводорасли Снимки: Автора
31 Юли 2017, Понеделник


От няколко години упорито се насажда мнение, че туристите, които се качвали с лифта, били виновни за заблатяването на Долното и Рибното езеро. Дали обаче това е така?

Автор: Севдалина Пенева

Една спорна статия, публикувана в „Капитал” преди 4 години, тези дни отново се завъртя в планинарските фейсбук групи и предизвика горещи дискусии на тема екология. Става дума за заблатяването на първите четири от седемте рилски езера – вече видим и с просто око процес, който изглежда необратим.

В материала се цитират изводите в екологична експертиза, предизвикана от екозащитници, обявили война на лифта от хижа „Пионерска” до хижа „Седемте рилски езера” (открит през 2009 г.) и решени твърдо да докажат неговата незаконност. Това, което са констатирали експертите, наистина е повече от тревожно.


Признаци на заблатяване има вече и в езеро Близнака, което четвъртото поред от седемте рилски езера и се намира на 2243 метра надморска височина

От документа, писан през 2013 г. става ясно, че заблатяването на седемте рилски езера е заради промяна в качеството на водата, предизвикана от увеличеното количество органични вещества и биогенни елементи.

До 2010 г. в най-високото от езерата - Сълзата (2535 м надморска височина), не са констатирани т.нар. потопени висши растения (макроводорасли), докато в периода 2010–2012 г. те заемат около 10-12% от площта му. При естествената еволюция на езерото подобна промяна щеше да се наблюдава след стотици, дори хиляди години, пише в доклада.

Споменава се също така, че Сълзата е било и единственото езеро, в което е регистриран реликтния вид Copepoda – Arctodiaptomus niethameri – яркочервено дребно ракообразно с размер около 1 мм. През 2010 г. то вече е изчезнало.

Заключението на експертите е, че „състоянието на езерата може да се определи като неблагоприятно, растителността около пътеките загива, ерозията разширява своята площ, има пряко унищожаване на местообитания (на птици), засилено безпокойство и увреждане на местообитанията на бозайниците”.

Генералният  извод, направен в доклада, обаче леко смущава. Според него основен принос за бедствието има „увеличеният човешки поток и натиск към езерата, за което е виновен лифтът от х. "Пионерска" до х. "Седемте рилски езера".

В статията цялата вина пада върху туристите, които ползват лифта, дори се цитират и данни – до 2009 г. до езерата са стигали около 1000 души месечно, а след построяването му горе се качвали по 2000 души всеки уикенд.



„Капитал” предлага и решение на проблема. Лифтът да се събори, за да намалее туристопотокът, в района на езерата да се наслагат химически тоалетни и да се започне изграждането на пречиствателна станция и канализация.

Че никак не е случайно „завъртането” на стария материал, става ясно от последвалите коментари – лифтаджиите нямали право да ходят до езерата, горе се качвали „кифли” , селфаджии и пияндета, които ръсили след себе си тонове отпадъци, пътят до Езерния връх бил осеян с празни бутилки от бира, опаковки от храна, тоалетна хартия... Появиха се дори екзотични предложения пред лифта да се правят живи вериги, за да не могат хората да го ползват.

Щяхме до повярваме, че въпросната медия е истински загрижена за това райско място, ако беше отделила поне няколко думички и за другите два основни замърсителя там – стотиците джипове, които порят планината и я покриват с прах и изгорели газове. Както и палатковия лагер на Бялото братство.


Първите палатки в лагера на Бялото братство са разпънати от няколкои дни. Те ще останат тук до края на август. В пикови моменти на това било се събират над 5 000 бивакуващи души

Да, сигурно както твърди „Капитал”, лифтът е незаконен. Да, съгласни сме, че постояването му беше безмерна глупост. Но него вече го има. И да се бута, ще е още по-голям гаф.

Каква е истината, решихме да проверим на място.

Пристигнахме в Сепарева баня на 28 юли (за това населено място очаквайте отделен репортаж), а на 29-ти сутринта вече бяхме строени пред лифта до х. „Пионерска”. Нямаше как, единият от членовете на малката ни група е само на годинка и четири месеца.

Това, което ни шокира, не бяха 4-те левчета, които ни взеха за „паркинг” – разбирай шосето – ами дългата върволица от строени джипове вдясно на пътя. Преброихме поне 30 чакащи автомобила, но непрекъснато пристигаха и нови. (На следващия ден в Сепарева баня видяхме, че джиповете могат да се договарят и като таксита, които взимат туристите направо от къщите за гости, но това са подробности от пейзажа.)



След 30 минути чакане, дойде и нашият ред и потеглихме към хижа „Рилски езера”. Няма да преувелича, ако кажа, че на моменти се задушавахме от неприятната миризма на бензин и изгорели газове, които изпълват планината. В един момент съжалих тези, които бяха тръгнали пеша нагоре. Видяхме няколко души с кърпи на лицата като предпазни маски да не вдишват прахта, която вдигат след себе си колите. 

Мина ми през ума, ако бутнат лифта, дали десетките джипки в района няма да станат стотици?

Пихме по едно ободряващо кафе в хижата, изчакахме бебо да си изяде кашата за закуска, пъхнахме го в „кенгуруто” и го овесихме на баща му. Заедно с още двама юнака на по 10 и 8 години се отправихме към билото на Бъбрека.

Бяхме решили да минем първо през Бъбрека, Окото и Езерния връх със Сълзата, а на връщане да хванем пътя през останалите езера – Близнака, Трилистника и Рибното (на Долното се наслаждавахме пътьом).


Малкият турист по пътя към върха

Вече бях подготвила хората си, всеки в раницата си носеше резервна торбичка за боклук – за нашия и евентуално за чуждия. Нали всичко нагоре било адската мръсотия, оставена от пишман туристите, гадните замърсители...

Докато си пълнехме очите и душите с невероятната красота, докато показвахме на малчуганите връх Харамията, кръговете за паневритмията на дъновистите и разни други любопитни неща, щателно оглеждахме пътеките, по които действително в този ден имаше повече от 1 000 души.

Нищо. Нито едно боклуче, нито една обелка от лукче, камо ли бутилки от бира – нямаше нищо изхвърлено. 

Почти неусетно (за бащата на бебо не се отнася) стигнахме до върха. Въпреки огромната тълпа хората някак съумяваха да се разминат, без да се бутат и без да създават напрежение помежду си.



Няколко снимки за спомен и поехме надолу, където пейзажът започна леко да се променя. Ако трите най-високи езера все още имат бистра вода, това със сигурност не може да се каже за четирите по-долни.


Гледка от Езерния връх

Въпросните макроводорасли са превзели вече почти на сто процента Трилистника и Рибното езеро, Близнака и той има първи признаци на така нареченото „заблатяване”.

В статията на „Капитал” не се споменава и още нещо, което и друг път съм виждала в района на езерата – огромният палатков лагер на Бялото братство, разгърнат на цялото възвишение над Рибното езеро. Стара хижа „Седемте езера” няма капацитет да поеме дъновистите, които се събират тук още от края на юли и остават почти до края на август.

В най-пикови моменти тук бивакуват над 5 000 души, които вършат физиологичните си нужди в клековете, перат и се хигиенизират между палатките, а въпреки строгите забрани, някои от тях се мият в езерата. Лично аз с очите си съм виждала хора, които си перат със сапун чорапите в преливника от Рибното към Долното езеро.



Признаци на заблатяване в езерата и особено в Рибното имаше още през 2000 г., близо 9 години преди построяването на лифта. Само че тогава водораслите се виждаха само по периферията на водния басейн, а сега те са го превзели целия.

Всички тези фактори – туристопотокът, джиповете, бивакуването, съвкупно съсипват природата и няма да е много далеч времето, когато ще показваме този неземно красив феномен на децата си само на снимки. И решението да се предотврати пагубното влияние не е събранянето само на лифта – трябва да се забранят и автомобилите, а разпъването на палатки от Бялото братство, ако не може да се спре, поне да се ограничи до дните около посрещането на тяхната Духовна година.



Никакви екотоалетни и пречиствателни станции няма да решат проблема, напротив, ще го задълбочат. Защото имаме печален опит – след всяко подобно начинание следва появата на още лифтове, на по-големи хижи, на скъпарски хотели и луксозни комплекси...

Ако действително екозащитниците, провокирали статията в „Капитал” имат нещо общо с опазването на екологията, биха разсъждавали в тази посока.


Ето, че има екологичен превоз за тежките раници, а и за тези, на които не им се ходи

А иначе, за тези, които искат да се насладят на красотата на рилските езера, без значение дали ще ползват лифт или ще ходят пеша от х. „Вада” или х. „Пионерска”, казваме ви – отидете, усилията си струват! Целият преход е около 4 часа и 30 минути, с бебе – 6-7 часа. Маршрутът не е чак толкова тежък, но все пак желателно е да сте добре подготвени – с туристически обувки, топли дрехи, вода, храна и задължително торбички за боклука!






В категории: Новини , Пътеводител , Туристически обекти , Природа , Забележителности

3
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
3
Калоян
01.08.2017 12:01:35
6
0
Статията е готина и предполагам обхваща в по-голяма степен проблема. За съжаление не прелага решение. Относно снимката озаглавена "Ето, че има екологичен превоз за тежките раници, а и за тези, на които не им се ходи" на която има магарета серящи по пътеката съм склонен да кажа, че това не е правилно. Алтернативата е лифт, а не осмърдяващи планината стада от магарета. От пристанчето на о. Санторини до гледките от високо се стига по три начина - лифт (релсов) и пътека пеша или пътека на магаре. Ами от личен опит мога да кажа, че както не е приятно да те задминават автомобили, така не е приятно и да те задминава стадо магарета яздени от хора, които за пръв път се качват на такива животни. Освен, че въздуха е отровен - земята също , както и обувките и панталоните на всички пешеходци.
2
Stoyan
01.08.2017 09:07:05
3
0
Само че това далеч не решава поставените и в тази статия задълбочаващи се проблеми.
1
Александър
01.08.2017 04:45:52
0
1
Има си вариант, тръгвате си спокойно пеша по пътеките, които са извън пътя дето минават пушещите джипки и нямате проблем.
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки