Как да се защитим, ако ни безпокоят от колекторска фирма?


Как да се защитим, ако ни безпокоят от колекторска фирма?
14 Юли 2017, Петък


Предоставянето на личните данни на клиентите на трети лица, които да оказват психическо въздействие върху клиентите на дружеството-кредитор е нарушение на Закона за защита на личните данни

Автор: *Лидия Делирадева, „Център за човешки права”

Провокирана съм да напиша тези редове от една обява за работа, публикувана в известен сайт от колекторската фирма „СГ Груп” ЕООД.



Това е фирма, от която имаме много оплаквания в "Център за човешки права". Въпреки че за тях са правени дори телевизионни репортажи, с днешна дата те си позволяват да пуснат обява за работа, в която пише, че одобреният кандидат ще трябва да осъществява преговори с клиенти по телефона с цел договаряне на плащане на просрочените вземания.

Колекторските фирми обаче имат право да кореспондират с вас само в писмен вид, но не и да ви безпокоят по телефон.

Те нямат право да притежават личните ви данни

Това е и становище на омбудсмана, дори в договора ви с фирмата, към която дължите и която е прехвърлила вземането на колекторска фирма, да има клауза за предоставяне на личните ви данни на трети лица, то тази клауза е нищожна, защото противоречи на Закона за защита на личните данни.

Как тогава "СГ Груп" ООД си позволява да публикуват подобни обяви за работа?

Но нека да разгледаме проблема с колекторските фирми така, че статията да бъде полезна за читателя и той да знае как да защити правата си. Това е първата част, в която ще разгледаме стандартните случаи, а във втората част ще разкажем как колекторските фирми заобикалят съда чрез арбитражи и как да постъпите в тези случаи.

Неправомерно използване на лични данни на граждани (телефони, адреси, имейли) от колекторските фирми.

В „Център за човешки права” многократно постъпват сигнали от граждани, които се оплакват, че са подложени на системен тормоз от служители на колекторски фирми. Обикновено този тормоз се изразява в провеждане на чести телефонни разговори, по всяко време на денонощието, включително и в почивните дни и отправяне на заплахи от предприемане на съдебни действия от страна на колекторската фирма или от кредитора. Част от гражданите се оплакват също така, че към тях се отправят, макар и по завоалиран начин, заплахи и за незаконни действия, което обаче е престъпление по Наказателния кодекс.

Най-често колекторските фирми действат от името на мобилните оператори или на фирми, предоставящи интернет услуги и телевизия.

Купуване на бази с данни на клиенти от представители на колекторски фирми

До Центъра са достигали оплаквания на граждани, които твърдят, че техните лични данни са станали достояние на колекторски фирми по незаконен начин, тъй като тези граждани никога не са имали неизплатени задължения и въпреки това се оказва, че данните им се намират в списъците на колекторските фирми.

Едно от възможните обяснения е, че това обстоятелство се дължи на близкото сътрудничество между колекторските фирми и фирмите – кредитори, които ги ползват и които им предоставят цялата си база данни, без оглед на това, дали клиентите им са изрядни или не. Това обаче е в грубо нарушение на Закона за защита на личните данни.

Как да реагираме при получаване на подобни оферти и какви са санкциите, ако се злоупотребява с доверието на клиентите

По принцип фирмите-кредитори нямат право да ползват личните данни на клиентите си, освен за целите на сключения между двете страни договор. Предоставянето на личните данни на клиентите на трети лица, които да оказват психическо въздействие върху клиентите на дружеството-кредитор е нарушение на Закона за защита на личните данни. В този случай гражданите могат да подадат жалба до Комисията за защита на личните данни.

 Следва да се отбележи, че, дори когато в договора е записано, че кредиторът може да предоставя личните им данни на колекторски фирми, то тази клауза е в противоречие със Закона за защита на личните данни и като такава е нищожна. Затова, дори в този случай, гражданите могат да се обърнат за защита към Комисията.

В случаите, в които гражданите стават жертва на психически тормоз от страна на колекторските фирми, те могат да се обърнат за съдействие и към органите на МВР и Прокуратурата, тъй като такива действия могат да осъществяват съставите на престъпленията по чл. 143 от Наказателния кодекс – Принуда или чл. 213а от НК – Изнудване, като и двете са тежки умишлени престъпления и се наказват с лишаване от свобода.

Какво трябва да знаем за давността и как да постъпим, ако получим съобщение от колекторска фирма

Най-често хората се оплакват, че стават жертва на психически тормоз от страна на колекторски фирми, без реално да дължат никакви суми на фирмите – кредитори. Това може да се дължи или на грешка от страна на фирмата, злоупотреба с права от тяхна страна, както и неправилно тълкуване на договорите, сключени между фирмите и гражданите, или да е налице изтекла погасителна давност.

Така например, възможно е гражданинът да е прекратил договора си с фирмата, поради лошо или некачествено изпълнение на услугата, при това при пълно спазване на процедурата по Закона за задълженията и договорите. Това прекратяване обаче не се приема от фирмата – кредитор и тя продължава да начислява такси, които не се дължат.

В случаите, когато давността на едно вземане е изтекла, а за периодичните вземания тази давност е 3 години, то фирмата – кредитор не може да реализира правата си по съдебен ред, затова използва колекторските фирми, които чрез психически тормоз върху гражданите да ги принудят да платят едно свое задължение, което е погасено по давност.

По отношение на давността обаче е изключително важно да се знае, че тя не се прилага служебно, а с възражение, и плащането на едно погасено по давност задължение не е недължимо платено. Какво означава това – че ако фирмата кредитор заведе дело срещу гражданина за задължение, за което е изтекла погасителна давност, то гражданинът следва да направи Възражение пред съда и той ще отхвърли иска. Ако гражданинът обаче признае задължението си или го плати, или плати дори само част от сумата, то той не може да си поиска парите обратно, заради това, че е изтекла погасителна давност.

Повишена активност в дейността на тези фирми напоследък

Напоследък се забелязва повишаване активността на такива фирми. От една страна, това е свързано с влошената икономическа обстановка, а също така и със стремежа на фирмите да си съберат вземания, погасени по давност и, тъй като не могат да направят това по съдебен ред, се опитват да го направят чрез неправомерен психически тормоз върху гражданите.

Един полезен съвет към гражданите

При възникване на каквато и да е ситуация от такова естество да не се крият от проблемите, а да потърсят помощ от компетентен юрист и да защитят правата и законните си интереси. Ако станат жертва на психически тормоз, да не се колебаят да се обръщат за съдействие към органите на МВР и Прокуратурата, както и към Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на личните данни.

*Лидия Делирадева е общественик и главен редактор на платформа за проучване на общественото мнение, подписки и петиции "Електронен референдум". Тя ръководи и организира работта по изпълнение на текущите проекти на Центъра, както и разработването на нови програми и инициативи, отговаря за контактите с медиите и националните институции - Народно Събрание, Министерски съвет, Омбудсман. Директор "Граждански инициативи и връзки с обществеността" на Центъра за човешки права. Материалът, който препечатваме, е публикуван на сайта на Центъра преди 2 години, но той все още е актуален, тъй като промяна в дейността на колекторските фирми до момента няма.

Повод да го пуснем днес е сигнал на наш читател – Атанас Атанасов от Бургас, който ни разказа за телефонен тормоз, осъществяван от страна на същата колекторска фирма, описана от Лидия Делирадева - "СГ Груп".


В категории: Кантора Десант

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки