Преди 85 години: Окопите на връх Свети Никола били превърнати в... кошари


Преди 85 години: Окопите на връх Свети Никола били превърнати в... кошари
12 Юни 2017, Понеделник


Паметникът на Шипка пък се рушал поради лошата пропорция на цимента

Автор: Диана Славчева

Неведнъж е ставало дума за небрежното отношение към някои наши светини. Обвиняваме съвременниците си, че не пазят и рушат паметници. Но, оказва се, че тази възмутителна практика не датира от днес, а е съществувала и в миналото ни незабравимо.

За един такъв пример научаваме от пожълтелите страници на в. „Казанлъшка искра“. В брой 191 от юни 1932 г. старата газета помества дописка за връх Свети Никола (днес наричан неправилно Шипка), наречен „Ерусалимът на българите“, който благодарение на прокараното тогава хубаво шосе, е започнал масово да се посещава, особено през празничните дни.

„Граждани, ходили там, ни донасят обаче, че и там българското нехайство и небрежност царували“ - изтъква вестникът.

Става въпрос за това, че окопите, откъдето шепата наши опълченци са отбивали страшните атаки на турските пълчища, по това време, били почти разрушени, а на тяхно място се издигали... кошари.

„Долният етаж на паметника бил наводнен от дъждовете, костницата също, а ключалката на вратата е счупена. Казват даже, че на един от ръбовете на паметника, поради лошата пропорция на цимента, спойката почвала да се рони“ - допълва грозната картинка публикацията. 

Апропо, мислим си, че намаляването на площите с насаждения от майслодайна роза е пак съвременно явление. Не би. За това свидетелстват статии и в стария печат отпреди 85 години. Нещо повече – както предупреждава „Казанлъшка искра“ през 1932 г., „благодарение намалението на розовите градини, а най-вече на усилената пропаганда на карловци, скоро ще престане да се нарича Розова долина“.

Е, слава Богу, дотам още не се е стигнало и дано такъв момент никога да не идва. Но пък казанлъчани още през 30-те години на миналия век правилно са пророкували, че „народните светини на Шипченския балкан и Бузлуджа привличат и ще привличат поклонници, туристи и гости, докато името българин се чува“!

Затова и въпросната дописка алармира, че е крайно време и пътят Свети Никола – Бузлуджа да се поправи, за да могат всички пътници, минаващи по пътя Казанлък-Габрово, „леко да отиват на Бузлуджа, където нашите туристи с удивителна упоритост и любов се мъчат да построят своя хижа“.


Шипченският проход през 1926 г., Снимка: РИМ-Пазарджик

Използваме случая, за да припомним, че на 26 октомври 1951 г. общинска комисия по преименуванията в Казанлък взима решение връх Св. Никола да се нарича Столетов, което е утвърдено от Народното събрание. През 1977 г. върхът носи вече името Шипка, макар че стинският връх Шипка е там, където е бил щабът на генерал Столетов - на близо 1000 метра северозападно от връх Св. Никола.


В категории: История , Нова история , Забележителности

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки